Но не всички страдат. Докато отнема на обикновените хора възможността за достоен живот, жилищната криза пълни джобовете на малка група хора и институции. В цяла Европа през последните десетилетия се разиграва една и съща история (макар и по различни начини): властта се измества от тези, които живеят в жилищата, към онези, които печелят от тях.
Най-фрапантният пример за тази промяна е масовата собственост и контрол върху жилища от страна на финансови институции, особено след световната финансова криза през 2008 г. През 2023 г. институционални инвеститори като частни инвестиционни фондове, застрахователни компании, хедж фондове, банки и пенсионни фондове са управлявали недвижими имоти за 1.7 трлн. долара – при 385 млрд. долара през 2008 г. Подкрепени от отхлабена парична политика, тези играчи възприемат европейското жилищно строителство като особено доходоносен и сигурен актив. Покупката на жилищни имоти в еврозоната от институционални инвеститори се е утроила през последното десетилетие. Както казва един лондонски фондов мениджър: „Инвеститорите в жилищни имоти в Европа са като котките, които излапаха сметаната“, тъй като жилищата осигуряват „по-добра възвръщаемост спрямо риска от всеки друг сектор“.
Мащабът на институционалната собственост на някои места е поразителен. В Ирландия почти половината от всички нови жилища, завършени след 2017 г., са купени от инвестиционни фондове. В Швеция делът на апартаментите под наем, собственост на такива инвеститори, е достигнал 24%. В Берлин 40 млрд. евро в жилищни активи вече са в институционални портфейли, което е 10% от целия жилищен фонд. Не всички инвеститори са еднакви, но когато основната цел е печалбата, резултатът винаги е един: цените се покачват.
С прехвърлянето на властта към инвеститори и спекуланти, докато правителствата стават все по-зависими от тях, се отнема власт от обикновените жители. За да стимулират или „намалят риска“ за частните инвестиции, европейските правителства отслабват защитата на наемателите, разхлабват строителните регулации и стандарти и предлагат специални субсидии, грантове и данъчни облекчения на дружества като инвестиционни тръстове за недвижими имоти. Най-силно засегнати от това са наемателите – те се сблъскват с растящи наеми, влошени условия на живот и намалена сигурност. В Европа някои инвестиционни фондове пряко допринасят за изселването на хора с ниски доходи и провеждат разрушителни принудителни изгонвания.
Докато жилищният проблем поражда политическо разочарование, той се превръща и в основен катализатор за мобилизация из цяла Европа. През октомври 2024 г. 150 000 души излязоха на протест по улиците на Мадрид с искане за действия. Някои правителства, включително тези на Дания и Нидерландия, въвеждат политики за ограничаване на спекулантите. Но капиталът в недвижимите имоти все още държи властта и продължава да налага волята си, използвайки „вратички“ в закона и лобирайки срещу политики, които биха застрашили печалбите. През 2021 г. берлинчани гласуваха за експроприация и социализация на жилища, собственост на публично търгувани наемодатели. Но под натиск от имотното лоби политиците блокираха процеса. Същата година Blackstone – най-големият наемодател в Испания с 40 000 жилищни единици, се противопостави на плановете за въвеждане на 30% квота за социални жилища в инвестиционните портфейли.
През последните десетилетия живеем в социален експеримент, който става все по-интензивен. Може ли жилището – една от най-фундаменталните човешки нужди, да бъде ефективно осигурявано чрез механизмите на финансовия капитализъм? Доказателствата стават все по-убедителни: не.
С доминиращото присъствие на инвеститорите властта на жителите систематично беше подкопана. Резултатът е криза с невъобразими размери. Да, можем и трябва да посочим корпоративната алчност, но също така трябва да признаем: това е системата, работеща точно така, както е проектирана. Когато печалбата е водещата сила, жилищното предлагане неизбежно не съвпада със социалните нужди, като не осигурява достъпни домове там, където са най-необходими. В идните години жилищният въпрос ще бъде в центъра на европейската политика. Сега е моментът за фундаментални структурни промени, които да върнат домовете от ръцете на финансите, да възстановят правата на жителите и да направят жилището отново обществен приоритет.
Източник Capital.bg
