Брокери: Регулацията на бранша трябва да обединява, а не да разделя допълнително

Професионалистите в сектора са разделени основно по въпроса кой трябва да регулира и да администрира брокерската дейност.

Брокерският бранш е узрял за регулирането на дейността му и е съгласен, че са нужни ясни правила за работа, вписани в закон, за да се изчисти имиджът му. Но регулацията трябва да обединява бранша, а не да го разделя допълнително, считат участниците в дискусия за регулацията на посредничеството при сделките с недвижими имоти в рамките на събитието Real Estate Business Forum, организирано от портала  Imoti.net, част от Investor Media Group.

За регулация на бранша се говори от 1995 г., а през 2013 г. е внесен първият законопроект. Сега е подготвен нов законопроект от Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ), който е внесен в парламента от една от политическите групи. „Време е да преминем от етапа на философски разсъждения към конкретна работа по конкретни текстове“, призова Георги Павлов, председател на Консултативния съвет на AG Capital и председател на Съвета на директорите на Realto Group.

Необходимостта от регулация се подсилва от данни на Националния статистически институт (НСИ), че операции с недвижими имоти извършват 26 845 фирми в България, като в този брой влизат и такива за управление на имоти и за отдаване под наем, а в тях са заети над 43 200 души. 827 млн. лв. е генерираният оборот от сектора през миналата година.

Според Веселина Стоева, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развитие на брокерите на имоти (АРБИ), регулацията трябва да бъде насочена към ясно дефиниране на некоректните практики, на минималните умения, които трябва да притежават брокерите, и как да ги придобиват, а също и да изяснява технологията на сделката, така че процесът да стане по-прогнозируем.

Правилата трябва да стимулират лоялната конкуренция и да свеждат нелоялната до приемливи нива за пазара, отбеляза д-р Гергана Цанкова, търговски директор на Luximmo Group. Нужно е и ясно разграничение на сделките с недвижими имоти, тъй като сделка за наем за 150-200 евро не може да се регулира по същия начин като продажба на бизнес имот за няколко милиона евро, допълни тя.

Чрез повишаването на квалификацията на брокерите и официалното им регистриране всеки клиент ще може да прави информиран избор на кого да се довери, отбеляза Илиана Рашкова, заместник-председател на Национално сдружение „Брокери на имоти“ (НСБИ). „Законова регламентация ще допринесе за изчистването на името на бранша и за излизането му от сивия сектор“, счита тя.

Такива са и добрите практики в Европа. Към 2021 г. 18 страни членки на ЕС имат регулирана професия „брокер на недвижими имоти“, като в тях регулацията е държавна или смесена, каза Рашкова.

Без регулация и минимални образователни изисквания за упражняване на брокерската професия негагивният ѝ имидж се засилва, отбеляза Александър Бочев, председател на НСНИ. Той цитира данни от изследване, според които само 37% от потребителите ползват или биха ползвали брокерска услуга. По думите му ниският процент се дължи на нелоялните и некоректни практики, които „през последните години вземат застрашаващи размери“.

Затова според него е нужно да се създаде задължителен и единен публичен регистър, в който да бъдат вписани всички лица, упражняващи брокерската професия, да се въведат минимални образователни изисквания към тях и в закона да се включи сериозно становище за некоректните практики, които накърняват имиджа на бранша, пречат на работата на брокерите и не позволяват на потребителите да получават качествена услуга.

„Ако не направим крачката сега, след пет-десет години този бранш ще включва само десетки брокери, не защото новите технологии и изкуственият интелект ще са ги заменили, а защото потребителите няма да ги припознават като свои доверени консултанти“, изтъкна Бочев.

Представителите на агенциите за недвижими имоти са обединени в дефинирането на основните проблеми в бранша, но не всички смятат, че предложеният законопроект ги решава. „Той решава десетки други проблеми по странен за европейската практика и спорен за българската действителност начин“, счита Георги Павлов. Той изтъкна също, че в този му вид предложеният от НСНИ законопроект не се подкрепя от всички агенции в сдружението, против са включително големите компании, членуващи в него. Затова следващата седмица те ще внесат становището си по законопроекта в парламента.

Най-голямо разделение между брокерите предизвиква въпросът кой трябва да регламентира и администрира бранша. Според някои от организациите това трябва да прави държавен орган в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството или Агенцията по вписванията. Александър Бочев счита, че тази теза е неоснователна, тъй като държавните институции са абдикирали от регламентирането на бранша поради липса на нужния финансов и кадрови ресурс.

Затова предложението на НСНИ е да се създаде Браншова камара, подобно на камарите в други браншове като нотариуси, архитекти, строители, оценители. Предвижда се нейните органи да бъдат избирани от брокерите и да работят с мандат от три години. „Не виждам по-демократично и справедливо администриране на този бизнес, то няма да е в ръцете на политическата класа, която може да променя правилата на играта“, отбеляза Бочев.

Георги Павлов нарече твърденията „абсурдни“ и цитира изследване на Европейската асоциация на имотните професии за регулацията на бранша в Европа. То показва, че от 19 изследвани държави членство в професионална камара се изисква само в три – Австрия, Белгия и Андора. Но Александър Бочев изтъкна, че в 16-те страни без браншова камара съществува една силна национална асоциация, в която членуват професионалистите по недвижими имоти и там се спазват сериозни етични правила. „Тук дори нямаме единен етичен кодекс, който да спазваме“, отбеляза той и бе категоричен, че браншовата камара в момента няма алтернатива.

Според Илиана Рашкова държавата е готова и настоява да има специализиран закон за дейността на брокерите на недвижими имоти. Тя посочи още, че целта на законопроекта, освен създаването на браншова камара, е професията „брокер на недвижими имоти“ да стане регулирана, т.е. да влезе в регистъра на специализираните регулирани дейности от обществено значение като лекари, архитекти, авиатори. Това ще доведе до повече административни тежести и зависимости от камарата, счита тя.

Източник Investor.bg