Кредитирането бумти и в края на 2023 г. При жилищните заеми ръстът достигна 20.5%

Без особени сигнали за забавяне по отношение на банковото кредитиране приключва 2023 г. Това може да се обобщи от публикуваните през седмицата от БНБ данни за паричната и за лихвената статистика, обобщаващи представянето на сектора. Така, макар и да започна с известни сигнали за потенциално успокояване на бумтящия пазар, годината, подобно и на повечето от отделните й месеци, приключва на висока скорост.

Неслучилото се охлаждане

На практика във всички сегменти активността се запазва на стабилни равнища. Единственото по-отчетливо изключение са потребителските кредити, където през декември паричната статистика отчита спад в обема спрямо месец по-рано с 5.8 млн. лв. до 16.8 млрд. лв. Доколкото обаче става дума за последния месец на годината, преди изготвянето на годишните отчети на банките, свиването може да е и еднократен счетоводен ефект, вероятно в резултат на отписване или продажба на несъбираеми заеми от балансите на някои банки. По сходен начин в края на 2022 г. данните на регулатора показаха понижение в обемите потребителски заеми, при това доста по-голямо – с близо 178 млн. лв. на месечна база, но в следващите 11 месеца обемите растяха средно с по 168 млн. лв. месечно. Индикация в посока разчистване на балансите преди годишното приключване са и общите данни за т.нар. лоши кредити, чийто обем само през декември намалява със 188 млн. лв., докато средномесечно през останалата част от годината свиването е било с по 17 млн. лв.

Междувременно, в ипотечния сегмент например скоростта не само остава висока, но и като че ли се увеличава в последните два месеца на годината. Само за декември обемът на жилищните кредити е нараснал с 406 млн. лв.. То остъпва леко на отчетените месец по-рано – почти 417 млн. лв., но за сравнение в периода януари – октомври 2023 г. средномесечно портфейлите в сегмента са растяли с по 257 млн. лв. Така, към края на годината пазарът покорява нови рекорди, като общият обем жилищни заеми вече достига 19.9 млрд. лв. Това представлява 20.5% ръст на годишна база – рекорден темп от над 15 години насам. И това на фона на неколкократните сигнали от страна на БНБ през последните две години, че вижда рискове от бързия ипотечен бум. Последното, за момента, предупреждение от страна на регулатора дойде преди дни, когато от публикация на гуверньора Димитър Радев в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България стана ясно, че БНБ може да прибегне до макропруденциални мерки, за да охлади нестихващия ентусиазъм на пазара. В изложението си, без да навлиза в детайли, Радев говори за „налагане на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата“ – подход , който би представлявал мащабна промяна спрямо досегашните опити на БНБ да адресира рисковете само чрез изисквания за повече капитал.

Що се отнася до финансирането за бизнеса, там данните от паричната статистика за последната година рисуват по-разнообразна картина с редуващи се по-умерени и по-бумтящи месеци, включително и един (август) със спад в общия обем. Като цяло обаче средномесечно портфейлите са нараствали с по 238 млн. лв., като в този порядък е и увеличението през декември – с 243 млн. лв. А общият обем на кредитите в сегмента също достига нов връх, като за първи път прескача границата от 44 млрд. лв.

Изобилната ликвидност в системата остава съществен фактор за запазването на високата кредитна активност. И към края на годината данните на БНБ показват продължаване на тенденцията на стабилни ръстове при депозитите. При спестяванията на бизнеса увеличението през декември 2023 г. спрямо година по-рано е с 9% до 43.8 млрд. лв., а при тези на домакинствата – с 11% до почти 80 млрд. лв. Общо привлечените средства от небанковия сектор достигат 127.5 млрд. лв., като нарастват с 9.5% на годишна база – при 10.94% годишен ръст при кредитирането.

Бавният край на евтините пари

Тази динамика намира отражение и в запазването на бавния темп, с който лихвите и по кредити, и по депозити се отлепят от дъното. Докато затягането на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) в отговор на инфлацията оскъпи финансирането за бизнеса и домакинствата в еврозоната, на българския пазар ефектите от този лихвен цикъл остават почти незабележими на ритейл пазара и сравнително умерени, макар и по-видими, в корпоративния сегмент, където и голяма част от заемите са обвързани с европейския индекс Euribor.

Така, към края на 2023 г. средният лихвен процент по новоотпусканите фирмени заеми в евро достига 5.85%, като расте с 1.94 процентни пункта на годишна база. А средните условия, при които бизнесът се финансира в левове, пък вече са 4.55%, което е с 1.43 пункта повече спрямо година по-рано.

На пръв поглед за последния месец потребителските заеми в левове са поскъпнали осезаемо – до 9.6% към декември, след като в продължение на три месеца преди това средната лихва остана закотвена на равнище от 8.59%. Сравнението с декември 2022 г. обаче показва, че на годишна база всъщност има спад с 0.09 процентни пункта. При масовите ипотеки в левове също се наблюдава поевтиняване спрямо декември 2022 г. – с 0.05 пункта. Така, към края на 2023 г. средната цена на жилищен кредит е 2.58%, колкото е била и месец по-рано.

Донякъде любопитно, с оглед и на свръхликвидността в системата, към края на годината ръстът на лихвите по депозитите за домакинствата всъщност изпреварва този на лихвите по кредитите. Разбира се, с уточнението че като цяло доходността по привличаните средствата остава близко до нулата, и дори на практика отрицателна, като се има предвид все още високата инфлация. В числово изражение, към декември 2023 г. средната доходност по новите спестявания в левове на физически лица е 0.74%, което е с 0.5 процентни пункта повече спрямо година по-рано. Новопривлечените вложения в евро, носят средно 1.28%, или с 1 пункт повече в сравнение с декември 2022 г.

Ефектът е още по-ясно изразен в корпоративния сегмент, където към края на 2023 г. новите депозити се договарят при средни лихви от 2.45% в левове и 2.65% в евро, като спрямо година по-рано нарастването е съответно с 2.09 и 2.12 процентни пункта.

Източник Capital.bg