Годишният ръст при ипотечните заеми вече е близо 24%, а само за месеца покачването е с рекордните 463 млн. лв.
Дни след като БНБ официално съобщи, че на този етап не вижда „прегряване“ на ипотечния пазар, новите данни от паричната статистика за април показват, че по никакъв начин не може да се говори и за охлаждане. Ръстът при портфейлите от жилищни заеми продължава да се ускорява и на годишна база той вече е 23.85%. Това е нов най-бърз темп на покачване от 2009 г. насам, като само за април скокът е с 463 млн. лв. до почти 21.4 млрд. лв. – и двете представляват рекорди в номинално изражение.
Причината за ипотечния бум продължава да е изобилната ликвидност на банковия сектор, въпреки че вече няколко месеца кредитирането расте по-бързо от привлечения ресурс. Заради нея лихвите и по депозити, и по кредити се задържат изключителни ниски в европейски план. Ефектът от затягането на паричната политика на ЕЦБ практически не се усеща на българския ритейл пазар, а мерките на БНБ по покачване на задължителните минимални резерви от 10 на 12% миналата година също не успяха да изтеглят достатъчно ликвидност, че да предизвикат ефект.
Пролетни жеги
Засиленото търсене на жилищни заеми не е изненадващо при силно отрицателните реални лихви в последните години заради високата инфлация. Само от началото на годината ипотечните портфейли на банките се покачват с близо 1.5 млрд. лв., а за последните 12 месеца – с над 4 млрд. лв.
Макар жилищното кредитиране да е подчертан фокус на анализаторите и регулаторите, ускорението е повсеместно. При потребителските заеми годишният ръст се връща над 14% – стойност, която беше докосната през ноември 2022 г., последвана от плавно охлаждане до около 10.5%. Погледнато само за април, покачването е с над 300 млн. лв. (до 17.7 млрд. лв.), което е най-висок ръст от 2018 г. насам, когато обаче данните бяха повлияни от включването в статистиката на клона на BNP Paribas Personal Finance.
При фирмените заеми също има ускорение на годишна база до 8.6%, а сумата им достига 45.5 млрд. лв. На месечна база покачването е с 462 млн. лв. Прави впечатление и че след успокояването през 2023 г. отново има отчетлив ръст при овърдрафта, който достига 16 млрд. лв. Тук влиза предимно оборотно финансиране, като нуждата от него може да е движена от различни фактори – трупане на запаси от суровини, ценови скокове, но и от забавяне на пласирането на готова продукция.
Благодарение на това и общо ръстът на кредитирането се връща над 13%, като при още няколко силни месеца може да бъдат надскочени нивата от лятото на 2022 г. около 13.5%.
Засега без специални мерки
Централната банка също отчита бързия ръст, като основните й аргументи засега да не предприема мерки са, че следените от нея показатели за обезпеченост и задлъжнялост не са тревожно завишени. Също така кредитната експанзия се съпътства от аналогичен ръст в доходите, а и не генерира просрочия.
По данните към април делът на лоши и преструктурирани заеми леко спада – от 4.35% на на 4.25%. Подобрение има както при фирмите, така и при домакинствата, но реално по-същественият ефект идва от ръста на кредитирането, докато проблемните заеми се свиват за месеца с едва 26.4 млн. лв., почти изцяло в корпоративния сегмент.
А ако се гледа на годишна база, има трети месец на покачване на лошите и преструктурирани заеми, като ръстът достига 4.1%. Все още обаче обемите са ниски и няма как да предизвикат притеснения на фона на солидната капиталова позиция и продължаващите ръстове в печалбата на сектора.
Източник Capital.bg
