Как се променя жилищният пазар у нас и има ли тенденция за застой?

Жилищният пазар в България е в основата на икономическата дейност и социалното развитие на страната. През последните години се наблюдават значителни промени в този сектор, включително иновации в строителството, промени в динамиката на търсенето и предлагането, както и въздействието на глобалната пандемия. Темата за покупка на недвижимо имущество, както и цените на имотите е много актуална за обществото.

Икономическия отчет на строителния сектор за деветте месеца на миналата година, изготвен от Камарата на строителите в България и публикуван на интернет страницата на браншовата организация, показва че жилищносто строителство и това на офис площи все още заема значителна част от строителната продукция, реализирана от сектора. Докато при жилищата има леко намаление на стойностите, то офис площите продължават да се увеличават.

Сградно строителство, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за деветмесечието на 2023 г. в размер на 7 542 млн. лв., или с дял от 57,9 на сто от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сградното строителство се увеличава с 24,8 на сто в сравнение с деветмесечието на 2022 г. по предварителни данни на НСИ.

Издадените разрешителни за строеж на нови сгради за деветмесечието на 2023 г. са за 5 890 жилищни сгради с 30 502 жилища в тях и 3 493 619 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). В сравнение с деветмесечието на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 5,9 на сто, жилищата в тях – с 19,7 на сто, а общата им РЗП – с 22,7 на сто. За административни сгради са издадени 58 разрешителни за строеж с 123 756 кв. м РЗП, които спрямо деветмесечието на 2022 г. се увеличават с 11,5 на сто, а РЗП – с 27,4 на сто. За други сгради – 3 662 разрешителни за строеж с 2 040 075 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2022 г. издадените разрешителни за строеж се увеличават с 6,2 на сто, а РЗП – с 2,3 на сто.

Започнато е строителството на 6 118 нови сгради с 3 975 632 кв. м РЗП за деветмесечието на 2023 г. Като от тях 4 315 жилищни сгради с 22 309 жилища в тях и 2 569 208 кв. м обща разгъната застроена площ (РЗП). Спрямо деветмесечието на 2022 г. започнатото строителство на жилищни сгради се увеличава с 2,3 на сто, жилищата в тях намаляват с 5,8 на сто, а РЗП – с 8,1 на сто. За същия период е започнато строителство на 48 административни сгради с 37 122 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2022 г. се регистрира ръст от 45,5 на сто на броя и ръст на РЗП от 66 на сто.

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища за деветмесечието на 2023 г. по предварителни данни на НСИ са 3 708 сгради и 14 710 жилища в тях с общо РЗП 1 456 958 кв. м, като жилищната площ, вкл. кухни над 4 кв. м е 1 150 662 кв. м, а спомагателната площ е 306 296 кв. м. Спрямо деветмесечието на 2022 г. въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намаляват с 2,5 на сто, а жилищата в тях се увеличават с 0,8 на сто, при нарастване на общото РЗП с 0,1 на сто.

Също така, географското разпределение на новопостроените жилища показва, че големите градове като София, Пловдив и Варна остават центрове на жилищно строителство, което може да бъде свързано със значителния прилив на хора в тези региони поради икономическите възможности и разнообразието от образователни и културни институции.

На база на данните изглежда, че жилищният пазар в България продължава да се развива със стабилен ръст и иновации. С инвестициите, нарастващото търсене и иновациите в строителството, секторът предлага вълнуващи възможности за инвеститорите и потребителите. Следващите години вероятно ще видят още по-голямо разнообразие и развитие в жилищния пазар в нашата страна.

Източник Dir.bg