Нов парламент, нов опит за регулация на жилищния пазар в България

 Със започването на работата на 51-то Народно събрание ставаме свидетели и на поредния опит за въвеждане на регулации на жилищния пазар в България. Страна е една от малкото в Европа, където няма закон, който да регулира пазара на недвижими имоти. Повече от десет години се правят опити такъв да бъде създаден, но безуспешно.

През последните няколко години обаче активността в тази посока се увеличава и дори се стигна няколко пъти до входиране на законопроект за посредническите услуги при сделки с недвижими имоти. Заради краткия живот на последните няколко сформирали се парламента обаче законопроектът така и не стига до разглеждане в комисии.

Пореден опит за въвеждане на регулации в сектора правят сега депутатите от „Има такъв народ“. Александър Рашев, Тошко Йорданов, Павела Митова и други техни съпартийци са входирали законопроекта в парламента.

Всъщност това е същият законопроект, подготвен от Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ), който беше представен по време на кръгла маса с присъствие на медии това лято.

„Получаваме подкрепа за нашия законопроект вече в трети парламент, но за съжаление непосредствено след входирането парламентът се разпада. Последните два пъти не успяхме да стигнем до гласуване в комисии“, коментира пред Economic.bg Александър Бочев, председател на НСНИ.

По думите му законопроектът не е променян от последните пъти, в които е публикуван.

Какви ще са новите изисквания?

Според законопроекта всеки, който иска да упражнява професията брокер на недвижими имоти, трябва да има минимален образователен ценз. А именно: завършено средно образование в сферата и минимален опит от поне три години; висше образование. Другият случай, при който се приема, че дадено лице има право да упражнява професията брокер, е да има завършено висше образование по специалност „недвижими имоти“ или икономическо, юридическо, архитектурно или инженерно-строително образование; както и поне една година опит в сферата.

Освен това се предлага създаване на Регистър на посредниците на сделки с недвижими имоти.

В законопроекта ясно са разграничени ролите на брокер на недвижими имоти и агент на недвижими имоти. Според текстовете агента е пряко подчинен на брокера на недвижими имоти от Агенцията, към която извършва дейност, и няма право да сключва от свое име или от името на трето лице посреднически и консултантски договори за сделки с имоти.

В законопроекта е залегнало и предложението за създаването на т.нар. застраховка „Професионална отговорност“, която до голяма степен да гарантира защитата на потребителите, когато работят с дадена агенция/брокер. Както и да се създаде браншова камара на посредниците при сделки с недвижими имоти.

Предлага се при публикуване на обяви за имоти да бъде забранено използването на снимки или схеми, които не са от съответния имот, или за които някой друг има авторско право. Забранено е представянето на невярна или подвеждаща информация за местоположението на имота с цел увеличаване на атрактивността му, както и представянето на невярна информация за статута на имота и неговото предназначение (ателие, избено помещение, таван, офис) или за офертната цена.

Хронология на законодателството

През 2013 г. за първи път се заговори за регулация на пазара на недвижими имоти в България. И от тогава са правени няколко неуспешни опита да се въведе такова законодателство.

През лятото на 2022 г., дни преди края на 47-то Народно събрание, депутатите от „Има такъв народ“ внесоха законопроект, който да регулира сектора, но в неговата основа стоеше идеята регулацията да идва от частния сектор. Година по-късно, през есента на 2023 г., „Национално сдружение Брокери на имоти“ (НСБИ) предложиха свой вариант на законопроект, регулиращ сектора – в основата, на който обаче седи държавата.

Дали и този опит за въвеждане на регулация в сектора ще бъде неуспешен, изцяло зависи от политическата воля и стабилността на парламента и сформирането на евентуално редовно правителство.

Източник Economic.bg