В очакване на еврото. Какво ще се промени?

 – Как присъединяване към еврозоната и въвеждането на еврото ще се отрази на банките?

 Приемането на еврото в България може да бъде разгледано през поне 2 различни призми – от една страна са потребителите, за които реално почти нищо не се променя, просто от една валута минават към друга, при ясно фиксиран курс от 1.95583, като, разбира се, ще има съпътстващи процеси, които по един или друг начин ще влияят на този преход, с последващите от тях ефекти, но като цяло за хората няма да има нищо драматично – всички цени и наличности по сметки ще се конвертират автоматично в евро (дори и в момента някои търговски вериги изписват платената сума в касовия бон и в евро). Всъщност, ние вече имахме нещо подобно преди 25 години с премахването на 3 нули от лева – сега ще е подобно. Единствено парите в кешови наличности следва да се сменят, за което срокът е достатъчно дълъг, а в БНБ – реално безкраен – за сравнение, все още има милиарди дойче марки, 22 години след приемането на еврото, които не са обменени от населението в Германия, но могат да бъдат обменени във всеки момент, при точно фиксиран курс от 1.95583 марки за евро и не са загубени. От друга страна, приемането на еврото представлява значително предизвикателство за нас, банките, тъй като включва достатъчно оперативни промени, за които няма да навлизам в детайли – клиентите се интересуват от финалния резултат.

Разбира се, всеки подобен процес на преход към нова валута отнема време, като този процес е стартирал и банките в България са напълно готови със съответните етапи по приемане на еврото. Това отнема ресурс, но пък приемането на еврото е стратегическа цел пред страната ни, така че следва да сме подготвени за това предизвикателство, защото банките са основният участник в него. И не просто сме основен участник, но и ще заплатим немалки суми, за да адаптираме и пренастроим изцяло нашите системи за работа с евро – знаете, че финансовата система е образно казано кръвоносната система на всяка една икономика, така че да, ние сме готови, когато и да бъдат изпълнени критериите за членство в еврозоната.

 – Какво ще стане с нивата на лихвите по кредитите и депозитите?

Ще се опитам да отида и отвъд стандартните процедури правила, адаптации и т.н., свързани с процеса, и ще разгледам няколко основни момента, свързани с приемането на еврото, съответно страховете, породени от него, като, разбира се, основният е свързан с лихвите по кредитите.

Първото и основно нещо, което ще се промени, е, че ние, като част от Еврозоната, следва да сме на пряко подчинение на ЕЦБ, а не на БНБ. Много от вас може би следят основния индекс Юрибор, който реално определя лихвените нива на кредитите и депозитите в еврозоната –той се е движил по различна траектория през годините, в зависимост от решенията на ЕЦБ за затягане или разхлабване на политиката на банката, свързано основно със страховете от инфлация и желанието за стимулиране на растежа на икономиката. За какъвто и период да го погледнете, там няма по-високи нива от 5%, като те са за кратък отрязък от време, а за последните 15 години, като изключим последните 18 месеца, лихвата винаги е била под 2%, а да не забравяме, че имаше дълги периоди и на отрицателни лихви от ЕЦБ. Да, ние няма как да прогнозираме движенията на Юрибор в бъдеще, но можем да видим миналото и да си направим съответните изводи. Може да се погледне и от друг аспект – как са се движили средните лихви по ипотечните кредити в Еврозоната от 2010 насам – няма нива над 4% средно, т.е. доста далеч от 8-10%, каквито бяха лихвите у нас към 2010 година. Тези лихви са забравени от много хора, но ги имаше, докато за държавите в еврозоната никога не са били достигани. И финално тук можем да добавим и информацията за лихвените нива по ипотечни кредити в страните от Еврозоната – те са доста различни – от 1.80% в Малта до около 5% в Балтийските страни. В същото време в България средните нива за отпускане на ипотечни кредити са около 2.50%.

 – А с тези по депозитите?

Отново следваме политиката на ЕЦБ – ние реално и в момента я следваме, но пречупена през родната действителност. Разбира се, винаги има противовес между депозантите и кредитополучателите – едните си спомнят с носталгия нивата около 2008-2012 с лихви по депозитите около 10% и искат същата доходност и в момента, докато за другите тези времена бяха кошмарни и не желаят никога да се връщат. Банките сме балансьор между това своеобразно търсене и предлага на паричния пазар – ние се стремим да намерим някаква равновесна точка между едните и другите. В този ред на мисли предлагаме и отлични депозити, като например VIP депозит с лихва до 2.30% за спестявания в лева, евро или долари.

 – Казахте, че има разлики в лихвите в еврозоната по държави, а на какво се дължат те?

Основно на стабилността на съответната банкова система и местните специфики, т.е. нямаме някакво супер директно и пряко пренасяне на политиката на ЕЦБ – да, тя влияе, но има специфики на локално ниво. Тук държа много дебело да подчертая, че нашата банкова система е в изключително добро здраве по абсолютно всеки един показател, а изискванията на БНБ са значително по-рестриктивни от тези на ЕЦБ. Това е и причината, заедно с финансовата култура на българите – ние сме един доста спестовен народ, който не е научен да живее на кредит, а винаги отделя така наречените „бели пари за черни дни“, поради което и нашата банкова система е достатъчно добре капитализирана и можем да си позволим подобни лихви по кредитите, независимо че не сме в Еврозоната. Вярвам, че с влизането ни в клуба на държавите, приели еврото, ще имаме още по-добро финансово здраве както на банковите институции, така и на населението.

 – Подготвяте ли нови банкови продукти, с които да отговорите на новите изисквания на Вашите клиенти?

Разбира се в тази динамично развиваща се банкова среда, където повечето бизнеси се ориентират към дигитализация и иновативни решения за клиентите, и ние не отстъпваме от това и постоянно предлагаме нови продукти, които да са по достъпни за клиентите от всяка точка на света. Разработваме процес по кандидатстване на кредит изцяло онлайн, без да се налага клиентът да посещава клон на Банката. Това спестява време и усилия на клиента и му дава свободата да попълни искане за кредит и да изпрати всички документи от личния си компютър, докато е на почивка в чужбина, например и така да стартира процеса по одобрение на неговия кредит.

Материалът е предоставен от D Bank