Прогноза: Лихвите по ипотеките ще растат през 2023 г., цените на имотите ще се успокоят

От началото на 2023 г.  има леко охлаждане на имотния пазар след рекордния скок на цените през миналата година. Масовите сделки в София например са на цени от 1500 до 2000 евро за квадратен метър, като на практика те са на нивата от края на миналата година. Не очаквам поскъпване  на жилищата през 2023 г., но за тези от високия сегмент цените вече са доста солени и стигат и до 3000 евро за квадратен метър, съобщи за „Мениджър нюз“ кредитният консултант Тихомир Тошев.

Той припомни, че миналата година беше поставен абсолютен рекорд, след като за апартамент в района на Докторската градина бяха броени 6900 евро за квадратен метър.

За охлаждането на пазара  от началото на тази година спомага и лекото увеличение на лихвите по ипотеките. В момента те се движат в рамките на 2,5 до 2,8 на сто. При фиксираните дългосрочни лихви обаче има увеличение. В момента те са в рамките на средно 3,2 процента, но в края на годината очаквам да се увеличат до 4 на сто, прогнозира Тихомир Тошев.

Според него на имотния пазар в България тази година вероятно ще има известно отстъпление,  свързано с покачването на лихвите по ипотеките. Все още не е сигурно обаче дали това няма да бъде компенсирано от хора със спестявания, които искат ги да предпазят от инфлацията, добави кредитният консултант.

Проверка на „Мениджър нюз“ показа, че лихвите по ипотечните кредити в България запазват рекордно ниските си нива и са сред най-ниските в Европейския съюз и в началото на 2023 г. Това показва актуалната статистика на БНБ, според която средният лихвен процент при жилищните кредити е  бил 2.61% през януари, а годишният процент на разходите, който включва и таксите и комисионите, намалява до 2.82%.

През 2023 г. сделките може да намалеят с 5-10%

Брокери пък очакват през 2023 г. сделките да намалеят с между 5 и 10 на сто. По-оптимистичните прогнози обаче са, че пазарът ще се задържи на нивата от миналата година. Според председателя на Национално сдружение „Недвижими имоти“ Добромир Ганев през тази година се очаква охлаждане и балансиране на жилищния пазар у нас.

Според Мирослав Владимиров от „ЕРА България“ ще наблюдаваме затихващ и търсещ равновесие пазар. Според него балансирането на сектора след пиковите стойности по време и малко след пандемията от Сovid- 19 вече се случва в страните от Западна Европа. Това неминуемо ще се случи и у нас, но с по-бавни темпове, прогнозира Владимиров по време на форум за развитието на имотния пазар, проведен в началото на тази седмица.

Цените на имотите спряха да изпреварват инфлацията

Според брокери и кредитни консултанти най-вероятно ще се върнем на нивата отпреди пандемията, защото цените на имотите спряха да изпреварват инфлацията и в момента имаме обратна тенденция. В момента България се намира на средно за ЕС ниво, след като цените на жилищата у нас нараснаха с 22-23% за година, сочат данните на статистиката.

Както „Мениджър нюз“ писа, 2022 г. беше  рекордна по ръст на цените на жилищата. В София те скочиха с 25 на сто  спрямо 2021 г.  Не остана по-назад и и Пловдив. Под тепетата жилищата поскъпнаха със 17%, а в морската столица  Варна-  с рекордните над 30%.  г.

Финансисти също прогнозират, че едва ли ще има осезаем спад на сделките и цените на жилищата през 2023 годинаа, тъй като хората масово искат да спасят спестяванията си от инфлацията, като традиционно за България  предпочитат да инвестира в недвижими имоти.

Въпреки бума на ипотеките у нас, които през миналата година стигнаха рекордните 16,443 млрд. лв., се оказва обаче, че само 2,3% от домакинствата у нас живеят в жилище с ипотечен кредит при 80% в Нидерландия.

Съотношението между общия обем на ипотечните кредити и брутен вътрешен продукт (БВП) достига 11,6% през 2022 г. при средно 40% в Европа, което е още един показател, че ипотечният пазар у нас все още не е твърде развит. Съотношението на инвестициите в жилища  спрямо БВП у нас също е под средното ниво в ЕС и достига едва 2,4%.

Още по-стряскащи са данните за наемите – едва 2,4% от българските домакинства живеят в жилище на пазарен наем.

Живеем в по-тесни жилища от европейците

Данните на статистиката показват още, че българите живеят предимно в собствени, но по-тесни жилища от хората в останалите страни в ЕС. Средното жилище в България е с 18 кв. м по-малко спрямо средното равнище в Европейския съюз. Като се има предвид, че една стандартна стая е с площ от 13-14 кв. м, това означава, че средностатистическото българско семейство разполага с една стая и половина по-малко от средното ниво в Евросъюза, сочат сметките.

Данните на статистиката обаче показват една нова тенденция – строим все повече и по-широки къщи за сметка на жилищните кооперации. Новопостроените къщи са 81.3% от всички въведени в експлоатация жилищни сгради, следвани от жилищните кооперации (13.0%) през четвъртото тримесечие на 2022 г.

Все още у нас обаче най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (35.5%). Следват тези с три стаи (34.8%), а едностайните  жилищата са едва 4.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища също расте. През четвъртото тримесечие на 2022 г.  тя е 631.5 хил. кв. м, или с 19% повече в сравнение със същия период година по-ранона.  Жилищната площ също се увеличава  с 18.7% и достига 494.0 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище нараства от 97.8 кв. м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 110.6 кв. година-по късно.

Източник Manager.bg