Затягането на колана през лихви и бюджетни разходи е в ход

БНБ обяви, че от 1 декември 2022 г. основният лихвен процент става 1.30 процента. Това увеличение е два пъти по.високо от досегашното ниво – 0.59 на сто.

ОЛП се покачва за трети път тази година, след като от 2016-та насам той бе неизменно нула процента. От 1 октомври се покачи на 0,49%, а от началото на ноември – на 0.59 на сто.

Основната лихва в България се определя на базата на осреднената месечна стойност на индекса ЛЕОНИЯ Πлюc, който е показател за реално сключени сделки с овърнайт депозити в български левове от всички банки у нас. От 2016-та ЛЕОНИЯ е с отрицателни стойности, а по закон ОЛП не може да бъде отрицателна величина. Затова и БНБ обявяваше нула процента.

От септември обаче банките, макар и плахо, започнаха да сключват сделки с

депозити с положителна доходност,

което доведе и до промяната на ОЛП. Тази тенденция следва вдигането на основните лихви от Европейската централна банка, започнало от средата на годината.

От ОЛП зависи размера на законната лихва за забава. Тя се формира като сбор от ОЛП плюс 10 процента. Така от 1 декември лихвата за забавени плащания се увеличава на 11.30 на сто.

Няколко търговски банки са възприели ОЛП като референтна база и при определянето на лихвите по кредитите. Което означава, че клиентите им скоро може да бъдат информирани за промяна в лихвените условия към по-високи лихви по кредитите, които изплащат.

„Перспективите пред паричната политика на България са ясни – увеличаване на лихвите и постепенно изоставяне на неконвенционалните мерки, прилагани през последните години“, коментира управителят на БНБ Димитър Радев на годишната среща „Банките и бизнесът“.

Той обяви, че действията на централните банки за вдигане на лихвите, ще ограничат търсенето, което „ще сведе инфлацията до здравословни нива“. „Това има своята цена – забавяне на икономическата активност, като логиката е, че продължаваща висока инфлация би имала много по- продължителен негативен ефект, отколкото временно забавяне на икономическата активност“, обясни Радев.

По думите му затягането на паричната политика трябва да върви заедно с

ограничаването на бюджетните разходи. 

Димитър Радев призова и за ограничаване на дефицита до 3% в бюджета за 2023 година.

„По-високите разходи при пандемията, които доведоха до по-високи дефицити, бяха замислени като целеви и временни, но се трансформираха във всеобхватни и постоянни. Един от рисковете в резултат е трайно и прогресиращо разхлабване на фискалната политика, което може да ни върне във времената на висока дългова политика“, анализира банкерът.

Гуверньорът предупреди също така, че е твърде вероятно да станем свидетели на лека рецесия в световен и европейски мащаб, което ще се отрази и у нас. Според него целенасочените усилия за влизане в еврозоната в целевата дата – януари 2024 г., ще помогнат на страната да се справи по-добре с икономическите трудности.

До приемането на еврото в България остава малко повече от година. И банките, държавата и много институции започват подготовка за тази голяма стъпка.

Вече е ясно, че всички договори, включително за кредити, депозити, както и финансови инструменти в лева или с препратки към лева ще продължат действието си след присъединяването ни към еврозоната. Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на необратимо фиксирания обменен курс между лева и еврото.

От датата на членство в еврозоната

всички разплащателни сметки, депозитни сметки, текущи бюджетни сметки, спестовни сметки, набирателни сметки, ликвидационни сметки и други в местни банки, както и платежни сметки при други доставчици, ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани в евро. Без да има преходен период. Това означава, че още от първия ден на приемане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от тях само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офис на банка.

От първия ден и безкасовите плащания ще се извършват изключително в евро.

Един месец след като Съветът на ЕС вземе решение, че България отговаря на необходимите условия за присъединяване към еврозоната и потвърди обменния курс за конвертиране на лева в евро, ще влезе в сила изискване за задължително обозначаване на цените едновременно в лева и евро. Въпросното задължение ще продължи да е в сила 12 месеца от датата на приемане на еврото и ще спомогне да се осигури постепенен преход към новата валута.

През този един месец хората ще могат да плащат и в двете валути в търговските обекти и центровете за услуги. От своя страна обаче търговците ще трябва да връщат рестото на клиентите си изключително в евро. Така на практика част от левовете в обращение ще бъдат обменени чрез търговците и лицата, предоставящи услуги.

Източник Banker.bg