Спад от 34 на сто в новото строителство на хотели, моловете стигнаха максимума си, отчете експерт

Строителството достигна през 2022 г. рекордни нива спрямо последните 13 години. Общата площ на започнатото ново строителство миналата година бележи ръст с 14 на сто спрямо предходната, съобщи в интервю за БТА Петър Мастиков, главен анализатор на Националния регистър за ново строителство в навечерието на предстоящото поредно издание на Форум Реал, на живо, на 26 януари във ВИП зала 2020 на Event Space. За участие са поканени водещи анализатори, инвеститори, архитекти, инженери, строители, търговци, финансови експерти, които ще дискутират актуални теми, свързани с иновациите и устойчивото строителство. В рамките на събитието ще бъдат връчени и годишните награди за строителство М2 за най-активните инвеститори, проектанти, строители и консултанти, на база завършени квадратни метра разгъната застроена площ.

Стартирано е строителството на над 7,6 млн. квадратни метра разгъната застроена площ (РЗП), което е с над един милион квадратни метра повече спрямо 2021 г. Спад от 34 на сто обаче има в хотелските площи – 73 000 квадратни метра РЗП при 112 000 през предходната година. Оптимизъм има при бално и спа хотелите с очакване за рестарт през тази и следващата година, каза експертът.

Ръст от над 37 на сто се отчита за миналата година при търговските сгради – магазините и ритейл паркове, с 390 000 квадратни метра РЗП. Строителството на молове в България вече достигна максимума си и едва ли занапред ще станем свидетели на нови площи от този тип, коментира експертът.

Жилищното строителство се доближава до „златното“ си време

Най-големият обем сградно строителство е отчетен през 2007 г. – 9,7 млн. квадратни метра застроена площ, което означава, че обемите в строителството миналата година постепенно се приближават към „златната“ за сектора година, отбеляза експертът.

През последните години жилищното строителство е основен двигател на тези ръстове, като на сегмента се падат над 75 на сто от стартираните площи и през настоящата година. Жилищната индустрия е с потенциал за растеж, допълни експертът.

София град продължава да е лидер в този вид строителство и за миналата година в столицата се отчита 28 процента ръст с над 3,140 млн. квадратни метра стартирана разгъната застроена площ, което е със 700 000 квадратни метра повече. Област Пловдив също се развива с бурни темпове през последните години, а за миналата е отчетен рекорден обем за региона площи – над 1,4 млн. квадратни метра РЗП, преминали в етап за строеж, което е ръст от 5 на сто спрямо 2021 г., коментира експертът и допълни, че в региона се наблюдава активно търсене на жилища.

Варна и Бургас заемат трето и четвърто място в строителния сегмент с тенденция на ръстове – съответно над 22 на сто и 14 на сто. В Стара Загора и София област са отчетени над 260 000 квадратни метра нови площи стартирано строителство.

От лятото на 2022 г. има известно балансиране на ценовите нива на жилищата и анализаторите отчитат „охлаждане“ при продажбите, защото купувачите стават по-предпазливи и заради очакванията за известен икономически спад в глобален мащаб и поради наши некоректни пазарни практики при продажба на зелено, коментира експертът.

Според Петър Мастиков цените на жилищата ще се запазят на подобни на миналата година равнища, като за някои типове сгради – при старото строителство – панелни жилища, те ще се редуцират между 5 и 15 процента, но при качествените имоти, които са на топ локации, цените ще продължат да растат. Интересът на купувачите към по-ново строителство, към покупка на къщи и придобиване на жилище в нови затворени комплекси са очаква да се запази и тази година. Същевременно инфлацията „бута“ цените на строителните материали нагоре, както и на труда, в комбинация с недостига на работна ръка, няма как да очакваме срив на цените на новото строителство, смята експертът. Освен това не са останали и много качествени терени в четирите основни градове, където се изграждат комплекси, което също ще повлияе върху тенденцията за ръст на цените в този жилищен сегмент. Според Мастиков по-сериозните ценови ръстове ще задълбочат спада при продажбите и това няма как да не рефлектира върху започването на нови строежи.

Ваканционните комплекси

Освен при жилищните сгради, експертът отчете ръст и при ваканционните комплекти от над 12 процента със стартирани 160 000 квадратни метра пощи. Този сегмент се нарежда на четвърто място по развитие, но равнищата са далеч от тези през 2008 г., когато се отчитаха по 2 млн. квадратни метра РЗП в Банско, по морето и другите курорти, коментира експертът. Основни актуални локации, които остават, са в областите: Бургас и Варна, Слънчев бряг, Несебър, Свети Влас и к.к. „Св. св. Константин и Елена“, „Златни пясъци“ и „Ален мак“.

Офис площите

Офис площите бяха най-засегнати по време на пандемията, напомни експертът, който отчете, че за миналата година вече има, макар и незначителен, ръст от 4 на сто и за 2022 г. са стартирани 90 000 квадратни метра РЗП. Офис площите заедно със складовите са втори по значение на пазара след жилищата, защото тяхната добавена стойност към БВП на страната в годините е в пъти по-голяма спрямо останалите сегменти. При индустриалните и логистични площи експертът отчете ръст от 5 процента за изминалите 12 месеца, с РЗП от над 1,2 млн. квадратни метра. Едно от най-големите притеснения за развитието на сегмента е свързано с тенденцията за намаляване на населението на страната и в частност на броя на икономически активните хора, което, според експерта, потвърждава необходимостта от целенасочена държавна политика за преодоляването й.

Тенденциите

За тази година се очаква да бъде постигнат баланс между търсенето и предлагането и ще започне лека редукция на обемите на строителство, прогнозира Мастиков и напомни, че за подготвяните инвестиции в строителството са необходими поне две-три години до реализация.

Промишленото строителство има потенциал за растеж тази година, особено в подсегмента логистични площи – до 5 на сто, за жилищата максималното ще е до десетина процента, основно заради големите комплекси. Същевременно експертът не изключи при евентуална привнесена отвън рецесия в България да се стигне и до спад до 15 процента на започнати нови строежи в страната.