Сделките за тристайни започват от 160 хил. евро

– Госпожо Перфанова, как премина 2021година за ваканционните жилища?

2021 г. беше изключително динамична, хитова година за пазара на недвижими имоти в целия сегмент, както във ваканционните, така и в жилищните имоти в големите населени места. Това, което беше специфично за ваканционните имоти е един доста сериозен ръст. Свидетели сме на това, че пазарът между 2016 – 2020 г. спрямо ваканционните имоти беше по-скоро обратен на този в големите градове и това се дължеше на множество фактори. Самото оттегляне на международни инвеститори във ваканционните курорти оказа влияние на броя на сделките, които бяха реализирани. България стои в конкуренция спрямо ваканционните имоти в рамките на Европа. Това, което предоставят нашите курорти, като климат, като условия за туризъм, като начин на управление е в конкуренция с цяла Европа и няма как да не се отразява на пазара ни в тези региони. Самият факт, че ние сме малко по – затворени през последните две години оказа положителен ефект върху пазара на ваканционни имоти и в планината и по Черноморието и всъщност през последната една година видяхме един ръст между 35% и 80%, като темпо в различните зони. Мога да цитирам статистиката, която излезе от Агенцията по вписванията, че в Несебър има ръст от порядъка на 85%, в Банско – 78%, Пампорово надхвърля 20%. Много сериозна динамика за тези зони, сравнено с предходния 5-годишен период. Това разбира се оказва влияние на ръста на цените, като забелязваме един ръст, който се движи от 15% до 35%, а на места достига и до 50%.

– Госпожо Перфанова, превърнаха ли се ваканционните имоти в нещо повече от място за почивка или отдаване под наем покрай Корона вируса и той влияе ли върху покупката на подобен тип имот, тъй като много хора започнаха да прекарват времето си извън градските си имоти?

Факт е, че по-голямата част на купувачите на ваканционни имоти са българи, повече от 60%, което няма как да не се отрази. Една част от купувачите използват за втори дом, други за почивка, включително и за офиси. Прави впечатление факта, че международните купувачи, които участват на българския пазар и които не са изчезнали, но са редуцирани и идват от съседните на България държави. Забелязваме и немалко купувачи от Белгия и Израел. Това са хора, които предимно купуват жилища с цел или номадставане или офис различен от сферата на технологиите. Вторият дом, разположен на по-тихо и спокойно място, привлича хората и ускорява този пазар. Ръстът в пазара на ваканционни имоти се дължи и на факта, че през последните две години голяма част от хората имат възможност да работят дистанционно.

– Какво да очакваме през 2022 година, когато става дума за пазара на жилища? Какви са Вашите прогнози?

Това, което се случва на пазара на недвижими имоти у нас е аналогично на онова, което се случва в световен мащаб, затова трябва да се отчете икономическата и политическата обстановка в страната и в чужбина. Свидетели сме на едни много глобални процеси, които влияят изключително много на вътрешните пазари. Това, че цените на недвижимите имоти през последните две години се повишиха много е факт, освен това и интересът към недвижимите имоти рязко се повиши, както и исторически ниските лихвени проценти, допълнителното инжектиране на пазара с печатане на валута, са процеси, които оказват по-изкуствен натиск върху пазара на недвижими имоти. Затова е важно какво ще се случи през тази година. Дали наистина коментарите за повишаване на лихвените проценти от средата на 2022г. ще се сбъднат. До къде ще стигнат политическите вълнения в световен мащаб и до къде ще продължи процеса с печатане на банкноти, всичко това ще окаже влияние, дали ще продължават с такова темпо да се търсят недвижими имоти и дали ще им се повишават цените или ще има известно укротяване на пазара. Факт е, че в момента новото строителство компенсира един сериозен дефицит. Старото строителство и вторичните продажби, като че ли намаляха, защото ако хората продадат тези имоти няма какво да правят с парите и този дефицит на пазара се компенсира с новото строителство. Освен това , все по- голяма става разликата как изглежда един новопостроен имот в сравнение със старото строителство, като състояние, като нормативни изисквания на сградите, включително и средата около тези сгради. Това насочва все повече купувачи към този тип строителство. Колкото повече интерес има към един недвижим имот, колкото повече свободни капитали има и условия за инвестиция, толкова повече това ще движи пазара. Българският пазар има нужда от укротяване и нормализиране и известно балансиране.

– Зароди се една тенденция около дистанционната работа да се купува жилище с по- голяма площ, за да има всеки обособено работно място. Смятате ли, че ще продължи тази тенденция и ще отмине времето, когато се купуваха малки, компактни жилища?

Тази тенденция ще продължи, но бих направила една корекция, че се търсят не толкова големи жилища, а се търсят по- функционални жилища с по- функционално разпределение. Има не малък процент клиенти на пазара, които търсят 3 -стайно или 4 -стайно жилище, но с по-малка площ, т.е. търси се самостоятелност на помещението, търси се повече санитарни възли да има и големи тераси. Обстановката през последните две години ни показа, че ни трябва повече въздух и пространство. Трудно е да се прогнозира до кога ще продължава тази тенденция. В Германия, например през последните десет години се изграждат по- големи жилища. В тази държава се забелязва дефицит на малки и достъпни жилища за хората с по-ограничени финансови възможности. Нашият пазар е далече от една подобна ситуация, поради причината, че ние сме с много висок процент имотност на населението и не сме достигнали до критични нива, в които да кажем, че 3 – стайните и 4 – стайните жилища пречат на достъпността. Но е важно, колкото се може повече да се оптимизират площите и да ги правим по- използваеми, макар и да са по-малки с повече самостоятелност за различните членове на семейството. Другата тенденция, която се наблюдава е, че в новото строителство сградите стават все по- високи и по- обемни за сметка на пространствата около блоковете, които се освобождават, което пък дава възможност за повече въздух и зеленина от една страна, а от друга страна възможност за оптимизация на разходите за поддръжка на сградите. Факт е , че клиентите търсят все повече сгради, които се поддържат с професионално управление.

– Какво обаче ще се случи със старото строителство според Вашите прогнози?

За старото строителство трябва да се създадат много добри политики, които да дадат възможност за саниране на тези сгради, подмяна на инсталациите и привеждането им в по-съвременен вид. Това не са никак лоши сгради. Те са строени, голяма част от тях, във времена, когато не са икономисвани материали. Вярно е, че не са съвсем със същата конструкция с която се строи и в момента, но са добри, стабилни с високи тавани и просторни помещения. Има капацитет в тези сгради, който , за да се използва максимално в съвременните изисквания за живот би следвало да се създадат тези нормативи за които споменах. Има програми по които могат да се финансират и съответно стандарти, на които да отговарят тези сгради.