• +359 2 988 68 90  
    • БГ
    • EN

     

    You are here

    В България има нужда от регулация на посредническите услуги с недвижими имоти

    Дата: 
    25.03.2022
    Категория: 
    Имотен пазар

    В България има належаща нужда от регулиране на посредническите услуги с недвижими имоти, каза за БТА Добромир Ганев, председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“. 

    Той уточни, че организацията вече е подготвила проектозакон, който предстои да бъде представен за широко обществено обсъждане. Качеството на брокерските услуги у нас в момента е много различно, допълни Ганев. Той представи проучване на Европейската асоциация на професионалистите по недвижими имоти, чийто член е НСНИ, което показва, че в 65 процента от страните от ЕС има регулация на професията. В част от останалите държави има наченки на постановяването на някакви правила. В България обаче няма абсолютно никаква регулация, допълни Ганев.

    Според него един професионален брокер би трябвало да има познания поне в 15 области. „Не може просто да свържеш двете страни и да искаш да ти се платят 3 процента от стойността на сделката, това е посредничество, а не брокерство“, посочи експертът. Според него това е и причината много потребители у нас да са недоволни от услугата, която получават. Воденето на оглед и свързването на двете страни не струва 3 процента, зад тях стои пакет от много услуги, каза Ганев. И допълни, че в компанията, която ръководи, пакетът включва около 40 услуги.

    Подготвеният от НСНИ проектозакон е за посредническите услуги при сделките с недвижими имоти, обясни експертът. По думите му в него се залага минимално качество на услугата. За да бъде постигнато това обаче, брокерите трябва да имат компетенции и знания, каза Ганев. Според него, за да се водят сделки за много пари и да се представляват клиентите пред различните институции, е нужно поне средно образование със завършени курсове в лицензирана организация. Всеки, който има висше образование по икономика, право, архитектура, инженерни науки, може да влиза директно в професията, каза още той и допълни, че проектозаконът предвижда да бъде създаден регистър на брокерите, както и на компаниите, които ги наемат.

    Освен това проектът предвижда да бъде изработен Етичен кодекс, посочи председателят на НСНИ. Той уточни, че и сега организацията има такъв кодекс, само че в нея членуват 300 компании, а на пазара има още стотици, които не са подвластни на правилата. Идеята е Етичният кодекс да създаде условия да бъдат запазени както интересите на потребителите, така и конкуренцията на пазара. Който не го спазва, ще бъде наказван, включително и с изключване от бизнеса за определен период от време, уточни Ганев. По думите му  ще бъде създадена и камара, по аналогия със сродните браншове. Тъй като е видно, че този модел работи, ще се възползваме от него, обясни Ганев. И уточни, че обучението на брокерите ще става извън камарата, но изпитът им, за да влязат в професията, ще е от нейни представители.

    В проектозакона са заложени и минимални изисквания за предоставяните услуги на клиентите, допълни Ганев. Според него не е нужно да се налагат огромни изисквания, тъй като самата конкуренция на пазара ще даде възможност за създаването на различни модели – който предлага по-малко услуги, ще взема по-малък процент от сделките и обратното.

    Лошото е, че некачествените услуги, каквито има в момента на пазара у нас,  удрят по имиджа на всички компании, коментира още председателят на НСНИ. Според него брокерската професия, макар че е една от най-ценните за потребителите, е от най-неодобряваните. Ганев разказа, че организацията е правила проучвания, които показват, че 75 процента от хората, когато излизат да търсят имот на пазара, искат да работят с брокер. На практика обаче едва около 35 на сто купуват по този начин. Иначе казано, отчайват се от услугата и си купуват сами, обясни Ганев.

    За състоянието на пазара у нас експертът коментира, че 2021 година е била най-силната за последните 10-11 години. 

    Пандемията катализира много процеси и наложи нови правила 

    Ганев посочи, че пандемията е катализирала много процеси и е наложила нови правила. Той уточни, че купувачите вече искат повече пространство, повече като брой и по-големи като размер помещения. Затова много от сделките всъщност бяха продажба на по-малко жилище и купуване на по-голямо, допълни експертът. Според него за пръв път у нас се наблюдава българи да купуват втори дом. Не да продават имот, за да купят нещо на село, а да купуват второ жилище, обичайно близо до града, в по-малка селищна система, където има повече пространство и въздух, обясни Ганев. 

    Като сериозен фактор за раздвижването на пазара той посочи и инфлацията, която повишава желанието на хората да придобиват активи, за да защитят спестяванията си. Може би има българи, които купуват злато или акции, но като цяло през годините се видя, че жилищата са най-предпочитаната възможност за инвестиции, отбеляза експертът. 

    В сектора на строителството също настъпиха промени и от миналата година вече се строят по-големи жилища, допълни Ганев. По думите му поскъпването на материалите също влияе на поведението на предприемачите. Тези, които са стабилни финансово, не пускат продажби „на зелено“, искат да довършат обектите си, за да видят каква ще е истинската себестойност, обясни той и  припомни, че строителството се различава много от останалите търговски сектори, тъй като за произвеждането на продукта се изисква много време и никой не може да прогнозира през този период какви процеси ще текат.

    Има сериозен риск за тези, които искат да купуват „на зелено“

    Ганев предупреди, че в настоящата ситуация има сериозен риск за тези, които искат да купуват „на зелено“.  По принцип такъв тип покупка е рискова, особено в много ранен етап на проекта, примерно на изкоп, обясни експертът. Според него хубавото на такава инвестиция е, че дава възможност имотът да се купи по-евтино и да се продаде после по-скъпо. В настоящата ситуация обаче трябва много да се внимава, особено от хора, които нямат опит и познания, защото част от предприемачите се финансират от продажбите „на зелено“ и, ако реализират някакви загуби, могат да имат проблеми изобщо със завършването на сградата, допълни той. 

    Ганев коментира още, че у нас все още има проблем с набирането на статистически данни. Според него Агенцията по вписванията има много добър софтуерен продукт, но няма капацитет – финансов и административен, да изнася много информация. Сега например знаем колко сделки има във Варна, обаче в кой район са няма никаква яснота; имаме данни за три вида имоти, а те са сигурно 30; това не ни дава възможност да анализираме добре пазара, обясни експертът. 

    Основните пазари за търговия с недвижими имоти в страната са 6-7 града, Черноморието, Банско, допълни Ганев. Според него близо 75 на сто от сделките у нас се случват на тези места. Той уточни, че през миналата година в страната има реализирани 247 937 сделки, като ръстът е с 28 процента. Сключените законни и договорно вписани ипотеки са 48 986, с 22 на сто повече в сравнение с 2020 г.

    За пазара с офисни площи Ганев посочи, че се развива най-добре в София и Пловдив. Неговата позиция е, че липсата на магистрала в Северна България забавя навлизането на инвеститори в този район и поради тази причина няма сериозно търсене нито на офиси, нито на индустриални терени. 

    Източник: 
    БТА

    Други новини

    Новини

    За НСНИ

    НAЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ обединява брокери и агенти за недвижими имоти, които искат да упражняват по легален и професионален начин своята професия. НСНИ представлява техните интереси пред обществото, институциите, потребителите и бранша.

    Свържете се с нас

    Виж на картата