• +359 2 988 68 90  
    • БГ
    • EN

     

    You are here

    Как ще изглежда кредитният мораториум в България

    Published date: 
    13.04.2020
    Категория: 
    Имотен пазар

    В следващите близо три месеца всички български граждани и фирми с редовно обслужвани заеми от банки ще могат да поискат да не плащат лихви и главници за до шест месеца, максимум до края на 2020 г. Това е краткият прочит на повсеместно очаквания кредитен мораториум в страната.

    Има и много детайли, но едрата картина е на мощен и гъвкав механизъм, който реално дава огромно облекчение за всички пострадали от пандемията. И като срок, и като обхват предложеният от Асоциацията на банките в България модел е сред най-мащабните в Европейския съюз. Не е ясно каква част от кредитополучателите ще се възползват от офертата за замразяване на плащанията си по заеми, но предвид, че за цялата 2019 г. лихвените приходи на банките са над 3 млрд. лв., ефектът със сигурност ще се измерва в стотици милиони левове разполагаеми средства, останали в ръцете на бизнеса и домакинствата. А ако се добавят и спестените главници, офертата звучи внушително.

    За кого важи

    Мораториумът е максимално широко отправен към всички физически или юридически лица с банкови заеми. Единственото съществено условие е към началото на март (или точно преди извънредното положение) задълженията да са редовно обслужвани или максимум с 90 дни просрочие. По принцип правилата на Европейския банков орган дават възможност облекченията да се таргетират само за конкретни типове клиенти, банкови продукти или пък засегнати индустрии или региони. Например решението в Австрия е то да е само за граждани и малки и средни предприятия, но да не обхваща големите корпоративни кредити. В други страни пък мораториумът не обхваща конкретни банкови продукти - например в Чехия извън специалните правила остават задълженията по револвиращи кредитни линии, кредитни карти и овърдрафт и др. 

    Подходът в България е повсеместен, като практически са обхванати всички кредитополучатели. Дори за кредитните линии и овърдрафтите, които изтичат, е предвидено автоматично подновяване до 31 декември 2020 г. По принцип от него се очаква да се възползват такива, които имат или очакват затруднение вследствие на пандемията, но няма изискване за доказване на пряка или косвена връзка с наложените ограничения.

    Освен за самите банки мораториумът ще важи и за дъщерните им дружества. Много от тях имат специализирани компании за потребителско кредитиране, лизинг и др. Няма обаче да важи за небанковите институции и - нещо, което вероятно засяга много хора - за фирмите за бързи кредити.

    Как ще работи

    В България мораториумът ще действа не автоматично, а при поискване, т.е. самият клиент трябва да заяви, че иска да се възползва. Логиката е, че дори при вълна фалити и скок на безработицата много хора и бизнеси могат да предпочетат да продължат да си обслужват настоящия погасителен план и да си правят вноските редовно. Работещите фирми и служителите, запазили работата си, ще са мнозинство.

    Това е по-щадящият вариант и за самите банки. При противоположното решение (наложено например в Унгария) мораториумът започва да важи за всички и банките трябва да убеждават финансово стабилните си клиенти изрично да декларират, че желаят да продължат да изпълняват договорите си и да плащат.

    Разсрочването е за максимум 6 месеца, като крайната дата ще варира в зависимост от това кога е поискано от клиента. За да се възползва от отсрочката, даден клиент на банка ще трябва да подаде заявление до 22 юни 2020 г. Така дори тези, които в момента не изпитват затруднения, ще имат време да реагират, в случай че в следващите два месеца и половина се окажат със свиващи се доходи. Срокът е няколко работни дни преди крайната дата 30 юни, дадена от ЕБО, за да има време за техническо обработване, и разсрочването трябва да е одобрено от банката дотогава.

    Важен момент е, че искането може да е и за непогасени вноски преди подаването му. Например, ако клиент не е успял да направи вноската си за май, ще може да поиска постфактум през юни да влезе в обхвата на мораториума. Ако пък впоследствие има чувствително подобрение във финансовото състояние на клиента, той може да се откаже предсрочно от гратисния период и да започне да си плаща по нов погасителен план.

    Какво се разсрочва

    Правилата на мораториума дават гъвкавост на банките и клиентите им. За срока му могат напълно да се спрат вноските или пък да се плащат само лихви. Това ще трябва да бъде уточнено в заявлението до банката, като всяка фирма или гражданин ще може да си прецени до каква степен има нужда от текущо облекчение. Доколкото задължението не изчезва, а само се отсрочва, то много фирми и граждани с текущи възможности да плащат може да предпочетат да го правят, вместо да натоварват бюджетите си в бъдеще.

    Специално изискване на ЕБО е мораториумът да обхваща само промяна в графика на плащанията, а не и други условия. Изрично е посочено, че промяна на лихвата ще се счита за преструктуриране и съответно банките, ако предложат такова на клиентите си, ще трябва да го третират като преструктуриране по обичайните си правила.

    Важен момент е, че по правилата на ЕБО банките получават и друго облекчение - отпускането на допълнителен кредит на настоящ длъжник, спрямо когото важи мораториумът, да не води автоматично до прекласифициране на експозицията като преструктурирана. Това ще даде възможност банките да подкрепят клиентите си, за които преценят, че в момента изпитват единствено ликвиден проблем, но след вдигане на ограниченията бързо ще се върнат към нормалния ритъм на работа.

    Мораториумът обаче не може да се прилага за нови кредити, сключени след 31 март, тъй като се счита, че банките вече са наясно с усложнената икономическа обстановка при решението си да отпускат заеми.

    През месеците до края на 2020 г. банките ще начисляват лихви по кредитите в мораториум, но те няма да са дължими. След това ще влезе в сила нов погасителен план. Разсрочените лихви ще могат да се разпределят равномерно за целия срок на кредита. А крайната дата ще може да се измести с максимум шест месеца напред във времето. Така реално за много от кредитополучателите вноските може просто да се подновят и да трябва да изплащат заема си с половин година (или каквато отсрочка са поискали) по-дълго.

    Как ще се отрази на банките

    По замисъл мораториумът дава на банките регулаторна отсрочка. Неговият срок няма да се брои в дните просрочие след падеж, след които по правило те трябва да поставят кредита под наблюдение или да го обявят като несъбираем. Така един вид кризата се поставя на пауза за целите на банковия надзор до края на 2020 г. Ако обаче и след изтичането на мораториума кредитополучател не може да обслужва заема си, той ще се превърне в необслужван и ще трябва да се заделят провизии за него.

    Мораториумът не означава 100% замразяване на качеството на банковите портфейли. Европейският регулатор изисква от банките да продължават да следят за кредитоспособността на клиентите си и където има индикации за влошаване, да я отчитат коректно. Основният принцип е сам по себе си мораториумът да не произвежда лоши кредити, но ако примерно някоя компания е застрашена от фалит заради кризата въпреки облекченията по заема й, това да води до прекласифицирането й като по-рисков кредитополучател.

    По същество мораториумът ще позволи на банките да консервират капитал, който иначе при масово рекласифициране на просрочени кредити би бил изяден от провизии и обезценки.

    Вместо това в следващите месеци те ще продължават да отчитат приходи по кредитите под мораториум, въпреки че при тях реално няма да постъпват парични потоци. Това за тях е постижимо благодарение на наличната свръхликвидност - депозитите им в БНБ текущо са близо 15 млрд. лв. и превишават с около 7 млрд. лв. минималните задължителни резерви. Отделно банките имат и други ликвидни средства, които при нужда могат да се освободят, като например инвестиции в търгуеми ДЦК, които могат да бъдат продадени. Регулаторно следеното съотношение на ликвидно покритие (LCR) към края на февруари е 264.6% при минимално изискуемо 100% - то се изчислява, като ликвидният буфер на банките (висококачествени ликвидни активи) на стойност 29 млрд. лв. се раздели на нетния изходящ паричен поток в следващите 30 дни (10.9 млрд. лв.).

    Същевременно лихвените приходи на банковия сектор за цялата 2019 г. са сумарно малко над 3 млрд. лв. Така дори банките да не получат съществена част от тях, те не би трябвало да срещнат ликвиден проблем.

    Author: 
    в. Капитал

    Partners

    About NSNI

    НAЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ обединява брокери и агенти за недвижими имоти, които искат да упражняват по легален и професионален начин своята професия. НСНИ представлява техните интереси пред обществото, институциите, потребителите и бранша.

    Свържете се с нас

    •  office@nsni.bg 
    •  0879590900 - по време на извънредното положение
    •  02/988 68 90
    •  0700 10 805
    •  София, бул. "Патриарх Евтимий" 36А

    Виж на картата