Българите масово живеят в собствен дом без ипотека, в ЕС далеч не е така

Българите масово притежават жилища без ипотека, живеещите в къща и апартамент са почти равен процент, а делът на хората между 25 и 34 години, които живеят с родителите си, е намалял за период от 9 години; 24 на сто смятат, че е много вероятно да срещнат трудности при плащането на комунални услуги през следващите три месеца. Над 30% живеят в пренаселено жилище.

Това са част от изводите за България в обширен анализ за жилищното настаняване в Европа на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).

Собствено жилище или под наем

Според данните за 2020 г. седем от 10 души в ЕС живеят в домакинство, което притежава дом, а трима от 10 живеят под наем. Във всички държави членки собствеността е по-разпространена от наема на жилище, с изключение на Германия, където 50.4% живеят под наем. В България 82% са собственици на жилища без ипотека, а 2% – с ипотека, 16% живеят под наем. В целия ЕС, въз основа на микроданни за 2019 г., собствеността е по-често срещана в по-слабо урбанизираните области.

Като цяло 27% от населението на ЕС притежава дом с ипотека, като делът варира от 1% в Румъния и 2% в България до 52% в Швеция и 61% в Нидерландия. По-висок процент (44%) притежават дом без ипотека – от 95% в Румъния и 84% в Хърватия, до 14% в Дания, 12% в Швеция и 8% в Нидерландия.

В ЕС собствеността на жилища е намаляла с 1 процентен пункт (п.п.) от пик от 71% през 2012 г. до 70% през 2020 г. В една държава (Полша) притежанието на жилища се е увеличило с повече от 3 п.п., но е намаляло с над 3 п.п. в Дания, Кипър, Испания, Литва, Финландия и България.

Наблюдава се стабилно нарастване на дела на жилищата, притежавани с ипотека, от 36% през 2010 г. на 38% през 2020 г. В бившите комунистически страни, в които не е имало ипотечен пазар, се отчита голямо увеличение.

От 2010 г. до 2020 г. двете държави членки с най-голям ръст на собствени жилища са Естония и Словакия.

Кой живее под наем?

Спадът при собствеността на жилища е съсредоточен сред младите хора и групите с ниски доходи. Между 2010 г. и 2019 г. наемът става все по-разпространен както сред младите на възраст 20-29 години, като делът на наемателите се е увеличил от 66% на 68%, така и по-специално сред хората на възраст 30-39 години, където има увеличение от 38% до 45%.

В ЕС собствеността на жилище е по-разпространена сред хората на възраст над 40 години, отколкото при тези между 18 и 40.

Между 2010 г. и 2019 г. разликата се е увеличила най-много в Швеция (с 12 процентни пункта), Испания (14 п.п.), Ирландия и Дания (и двете по 15 п.п.), Португалия (18 п.п.) и Италия и Кипър (и двете по 20 п.п.). Тези увеличения до голяма степен се дължат на намалената собственост на жилища сред хората на възраст 18-40 години.

Като цяло в ЕС притежаването на жилище е по-рядко (51.3%) сред хората в риск от бедност – с доход под 60% от националния среден доход – отколкото сред останалите (73.5%).

При хората, изложени на риск от бедност има по-рязък спад на притежателите на жилища – 1.8 п.п. между 2010 г. и 2020 г. (от 53% на 51.2%), в сравнение с намаление от 0.6 п.п. сред останалите (от 74.1% на 73.5%).

Интересно е да се отбележи, че в групата на собствениците на жилища липсата на ипотека е по-често срещана при хората, които са изложени на риск от бедност (78%), отколкото при тези, които не са (60%). Това важи за всички държави членки с изключение на Люксембург.

Процентът на собственост без ипотека е особено висок сред необвързаните хора на възраст над 65 години: 77 на сто притежават дом, а почти 9 от 10 (87%) от тези собственици притежават жилища без ипотека.

Делът на хората над 65, които са в риск от бедност и имат собствено жилище, е по-висок в селските райони, отколкото в градовете. Такава разлика няма при тези на възраст 65+, които не са в риск от бедност.

Къща или апартамент

По данни от 2020 г. над половината (53%) от хората в ЕС живеят в къща, 46% в апартамент и 1% в друг тип сграда. Най-често живеят в апартамент в Испания (66%), а най-рядко – в Ирландия (9%).

Наблюдава се стабилно нарастване на хората, живеещи в апартаменти, от 45.4% през 2010 г. на 46.3% през 2020 г. В България по данни от 2020 г. 54% живеят в къща, а 46% – в апартамент.

Жилищни разходи

Като цяло в ЕС между 2010 и 2019 г. разходите за жилища са се повишили с 8% за собствениците на жилища и с 23% за наемателите. Най-голямо процентно увеличение за наемателите (над 40%) е регистрирано в Португалия, Полша, Гърция, България, Естония и Латвия.

Цените за покупка на жилищата са се покачили от 2014 г. насам. През 2022 г. цените на имотите са започнали да намаляват, например в Дания и Нидерландия. Като цяло в ЕС се наблюдава спад от 1.4% между третото и четвъртото тримесечие на 2022 г.

Разходите за поддръжка и водоснабдяване са се увеличили между януари 2005 г. и септември 2021 г. съответно с 50% и 54%. Енергийните разходи са нараснали със 74%. Въпреки че пълното изследване на причините за това е извън обхвата на доклада, се отбелязва, че руската война срещу Украйна е изиграла ключова роля.

Колко дълго живеят европейците с родителите си?

Възрастта, на която най-малко 50% от хората в ЕС са живели извън дома на родителите си, се е увеличила от 26 години през 2007 г. на 28 през 2019 г.

През 2010 г. 80% от хората между 18 и 24 години и 29% от 25- до 34-годишните в ЕС са живели с родител(и). Тези дялове са се увеличили до 83% и 31% до 2019 г.

Животът с родители е особено често срещан сред 25- до 34-годишните, които са или безработни (47%), или учат (51%), в сравнение с работещите (26%) и тези, които са икономически неактивни (предимно жени, работещи в дома или с отговорности за полагане на грижи – 20%). С родителите си най-рядко живеят младите хора с високо ниво на образование.

В 20 от 27-те държави членки повече от четирима от всеки петима на възраст от 18 до 24 години живеят с родителите си. Положението на хората на възраст от 25 до 34 години варира в по-голяма степен между страните.

Макар тези разлики да са трудни за тълкуване (например, те могат да бъдат частично обяснени от културни фактори), промените с времето са показателни. Между 2010 и 2019 г. делът на 25- до 34-годишните, живеещи с родителите си, е нараснал с 6 п.п. или повече в Белгия, Хърватия, Кипър, Гърция, Ирландия, Италия и Испания.

Жилищна несигурност

През 2020 г. и 2022 г., според електронно проучване на Eurofound за живот, работа и COVID-19, 3% от хората в ЕС са смятали, че е „много вероятно“ и 3%, че е „по-скоро вероятно“ да трябва да напуснат дома си през следващите три месеца, защото вече няма да могат да си го позволят.

Хората най-рядко смятат, че е (по-скоро или много) малко вероятно да се наложи да напуснат дома си в Кипър, Гърция и Португалия и най-често в Дания, Финландия и Нидерландия.

Подреждането на страните според този параметър като цяло наподобява това, произтичащо от данни за 2016 г., но относителната ситуация изглежда се е подобрила в Белгия, Чехия и Италия, докато Кипър, Латвия и Словакия са се придвижили надолу в класацията.

За България данните сочат: 69% – много малко вероятно; 16% – по-скоро малко вероятно; 8% – нито вероятно, нито малко вероятно; по 3% – по-скоро вероятно и много вероятно.

Има индикации за намалена жилищна сигурност, като по-малко хора смятат, че е много малко вероятно да трябва да напуснат жилищата си. През 2020-2022 г. 67% са мислили, че това е много малко вероятно, докато останалите не са били толкова сигурни.

Докато 19% от хората, които имат дом без ипотека, усещат известен риск от необходимост да напуснат жилището си през следващите три месеца, 32% от тези, които притежават дома си с ипотека, и 37% от наемателите на социални жилища са били по-сигурни, че има риск да напуснат квартирата си.

Интересно е обаче, че няма явна връзка между процента на собственици в дадена страна и нивото на жилищна несигурност. Много държави членки със сравнително висок процент на наематели се класират високо и по отношение на жилищната сигурност и обратно.

Данните на национално ниво показват други групи, които са изложени на особен риск от жилищна несигурност.

В България етническата принадлежност е определена като основен фактор на уязвимост, като 30% от етническите българи, 45% от турците и 60% от ромите са изложени на риск. Наемателите с неофициални договори за наем, останали незащитени от закона, също са уязвими.

Плащане на сметки

Делът на домакинствата в ЕС с просрочени задължения за комунални услуги е паднал от пика си от 10.4% през 2013 г. до 6.2% през 2019 г. Но разходите за енергия рязко са се увеличили през 2022 г. През пролетта на 2022 г. 28% от хората в ЕС са очаквали, че е вероятно домакинството им да се сблъска с трудности при плащането на сметки за комунални услуги.

Съотношенията са 24% сред собствениците на жилища без ипотека, 26% сред собствениците с ипотека, 31% сред наемателите на частни жилища и 33% сред наемателите на социални жилища.

Разходи за жилища и доходи

Делът на доходите, които домакинствата в ЕС изразходват за жилище, се е увеличил от 21.5% през 2010 г. на 22.6% през 2013 г., преди да спадне до 20% през 2019 г. Имало е и допълнително намаление след това: 18.5% през 2020 г. и 18.9% през 2021 г.

Между 2010 г. и 2019 г. делът на доходите, изразходвани за жилища, е намалял в 22 държави, особено (с над 5 п.п.) в Хърватия, Дания, Унгария, Литва и Румъния. Увеличил се е в пет страни, най-вече (с 4 п.п. или повече) в Люксембург, България и Гърция.

Собствениците на жилища в ЕС са похарчили 16% от доходите си за жилища през 2019 г., което е спад от 18% през 2010 г. През същия период наемателите са били изправени пред увеличение от 28% на 31%.

Във всички страни наемателите харчат по-голям дял от доходите си за жилище, отколкото собствениците.

Съществуват големи разлики по отношение на жилищните разходи спрямо доходите между районите в държавите членки. В България жилищните разходи са по-високи спрямо доходите в София, отколкото в части на страната с по-ниски нива на икономическо развитие, където търсенето на жилища и разходите за наем са по-ниски.

Риск от бедност

Притежаването на дом без ипотека е особено разпространено в повечето бивши комунистически и южноевропейски страни, както и сред по-възрастните и хората в селските райони.

От тях в Испания, Италия и Кипър има по-малко собственици на жилища без ипотеки, които са изложени на риск от бедност, отколкото сред населението като цяло (с 4-5 п.п.). Но дори и в тези страни поне една десета от собствениците на жилища без ипотеки са изложени на риск от бедност.

Много хора срещат трудности да свързват двата края (най-малко 70% в Гърция, Хърватия, Румъния и България) и не могат да поддържат в домовете си адекватни температури поради ниска енергийна ефективност и недостатъчни финансови средства (най-малко 15% в България, Литва, Португалия , Кипър и Гърция).

Пренаселеност

Според Евростат даден човек живее в пренаселено домакинство, ако то не разполага с минимален брой стаи, равен на:

  • една стая за домакинството;
  • една стая за двойка в домакинството;
  • една стая за всеки един човек на възраст 18 или повече години;
  • една стая за двама души от един и същи пол между 12 и 17 години;
  • по една стая за всеки човек на възраст между 12 и 17 години, непосочен в предходната категория;
  • една стая за двойка деца до 12 г.

Пренаселеността е намаляла в ЕС между 2010 г. и 2019 г., водена от голям спад (с най-малко 5 п.п.) във всички посткомунистически страни и Португалия.

Степента на пренаселеност е най-висока (30% или повече) в България, Хърватия, Латвия, Полша, Румъния и Словакия.

Страните, в които е най-слабо разпространена, са и сред тези, в които повечето хора живеят в къщи (Белгия, Ирландия, Нидерландия).

Има и някои страни, в които пренаселеността е рядкост, макар че повечето хора живеят в апартаменти (например Германия, Малта и Испания), или в които е често срещана, а масово хората живеят в къщи (Унгария и Румъния).

Данни на Евростат сочат, че през 2021 г. 17% от населението на ЕС е живеело в пренаселено домакинство. Степента на пренаселеност варира от 2.3 % в Кипър и 2.9 % в Малта до 41 % в Румъния и 41.3 % в Латвия.

Най-високите нива на пренаселеност са регистрирани в повечето източни държави членки, както и в Латвия, Гърция и Италия. Степен на пренаселеност над 30% е отчетена в Словакия, Хърватия, Полша, България, Румъния и в Латвия. За разлика от това във Финландия, Испания, Белгия, Нидерландия, Ирландия, Малта и Кипър са регистрирани нива под 7.5%.

Подробната  разбивка за България сочи, че пренаселеността все пак постоянно намалява: от 44.2% през 2013 г. до 36.2% през 2022 г.

Обратното на пренаселеното жилище е недостатъчно обитаваното жилище, тоест такова, което се смята за твърде голямо за нуждите на домакинството, живеещо в него. Класическата причина за това са по-възрастните хора или двойки, които остават в дома си, след като децата им са пораснали и са го напуснали.

Жизненият цикъл e в голяма степен определящ фактор за пренаселеността. Проблемите с достъпността на жилищата за младите хора, които бавят напускането на дома, допринасят за пренаселеността, но също и наследството от жилищен фонд, съставен от много малки жилища.

Според данни на Евростат за 2021 г. делът на младите хора, живеещи в пренаселени домакинства в ЕС е бил 26%. Най-голям дял е регистриран в Румъния (60%), България (57%), Латвия (54%), Гърция (48%) и Полша (47%). На другия край на скалата с най-малки подобни съотношения са били Кипър и Малта (4 процента за всяка), Ирландия (5%), Нидерландия и Белгия (8 процента за всяка).

Източник Dnevnik.bg

Сродни статии

05-апр.-2024
05-апр.-2024 “Futures Thinking – възможни реалности” ще се проведе на 23 април

Събитието е организирано от списание Enterprise и Българска стопанска камара. НСНИ е дългогодишен партньор на списание Enterprise. За всички членове на НСНИ е договорена отстъпка от 20 процента при ОНЛАЙН ЗАЯВКА ЗА БИЛЕТ СТАНДАРТНА РЕГИСТРАЦИЯ. ПРОМОКОД ЗА ОТСТЪПКА NSNI20 Подробна информация и онлайн регистрация за събитието ТУК

Научи повече
05-апр.-2024
05-апр.-2024 За 13 години жилищата в България са поскъпнали с близо 80%

България е на второ място в Европейския съюз по годишен ръст на цените на жилищата през четвъртото тримесечие на 2023 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. В края на миналата година жилищата в страната ни са поскъпнали с 10,1% на годишна база. Преди България е само Полша с ръст от 13 на сто, а на трето място е Хърватия с годишно покачване от 9,5%. На обратния полюс са Люксембург и Германия, където цените на жилищата са отбелязали годишен спад от съответно 14,4% и 7,1%. На трето място е Финландия с понижение от 4,4 на сто. От страните, за които […]

Научи повече
04-апр.-2024
04-апр.-2024 Софийските агенции, членове на НСНИ възстановиха дейността на Регионална структура София

 На 3 април, в деня в който София отбелязва 145 години от обявяването на нашия град за столица, се проведе учредително събрание на което софийските агенции, членове на НСНИ възстановиха дейността на регионална структура София. На събитието присъстваха новоприети компании, както и дългогодишни членове на Сдружението. След проведено гласуване беше избран седем членен управителен съвет на РС София с Председател Даниела Грозева от ВЕДА КОРЕКТ, член на управителния съвет на НСНИ. За членове на УС  на РС София бяха избрани: Динко Тодоров от „КОНСУЛТ 23“ Росен Костадинов от „ГОЛДЪН КИЙ ГРУП“ Надя Антова от „НАДИЛЕНА РИЪЛ ЕСТЕЙТ“ Венета Христова от […]

Научи повече
29-мар.-2024
29-мар.-2024 ДЕСЕТ НОВИ КОМПАНИИ СЕ ПРИСЪЕДИНИХА КЪМ НСНИ ПРЕЗ МЕСЕЦ МАРТ

През месец март голямото семейство на НСНИ  нарасна с още десет компании. Посрещаме с Добре дошли! ПОДКРЕПА ИМОТИ ЕООД гр. Пловдив КОЛИЗЕУМ ЕСТЕЙТ ЕООД гр. Пловдив АГЕНЦИЯ МЕЧТА ООД гр. Пловдив РЕДЖИНА ЕСТЕЙТ ЕООД гр. Хисаря КРИОС ООД гр. Пловдив МАКСМЕТАЛ 2012 ЕООД  гр. Пловдив ЕМПАЙЪР ЕСТЕЙТ ООД гр. Пловдив АВАНГАРД РИЪЛ ЕСТЕЙТ.БГ ЕООД гр. Пловдив ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ ПРО ЕООД гр. София АБ ИМОТИ КОНСУЛТ ЕООД гр. София Уважаеми колеги, пожелаваме Ви успех и Ви очакваме на всички събития организирани от НСНИ!

Научи повече
Стратегически партньори на НСНИ: