България и Малта са страните с най-изгодни жилищни кредити в ЕС

България и Малта са страните с най-ниски лихви по жилищни кредити в целия Европейски съюз. Това показват данните на Европейската централна банка, Българската народна банка и други централни банки в региона, които обобщи водещият на предаването „ИмоТиТе“ на Bloomberg TV Bulgaria Христо Николов.

Статистиката на БНБ показва, че през април новите ипотечни кредити в левове са отпускани при 2,54% средна лихва. Ако вземем само ипотеките за срок над десет години, тогава средната лихва е 2,53%. През това време купувачите на жилищни имоти в Малта са теглили целеви кредити в евро при средна лихва от 2,25%.

Николов посочи, че лихвите в България са по-ниски от страни с далеч по-развити икономики като Германия, Франция, Белгия, Нидерландия. В Германия, която е най-голямата европейска икономика, през април купувачите на нов дом в Мюнхен, Франкфурт, Хамбург и други части на страната са вземали ипотечни кредити при средна лихва от 3,93% – с почти процентен пункт и половина повече от нивата в България.

„Ако вземем данните само за ипотеките със срок над 10 години, тогава лихвите в Германия са 3,77%. Във Франция ситуацията е следната: лихвите по жилищни кредити вече са на средно ниво от 2,62%, след като година по-рано бяха 1,19%“, даде пример Христо Николов.

Той обясни, че ипотечните кредити в еврозоната поскъпват за 16-и пореден месец, като дори изпреварват решенията на Европейската централна банка за повишение на основните лихви, започнали от средата на миналата година. От декември 2021 г. до април тази година лихвите по ипотеките в еврозоната са се вдигнали с над 2 процентни пункта (от средно 1,32% до средно 3,48%), което е най-рязкото повишение от началото на века.

В еврозоната най-високи са лихвите по ипотечни кредити в Прибалтийските републики – в Латвия те са 5,46%, в Литва – 5,28%, а в Естония – 4,99%.

Извън еврозоната има още по-скъпи ипотеки. Централните банки в източноевропейските страни извън валутния съюз започнаха да вдигат още по-рано основните лихви в опит да овладеят високата инфлация. Така в момента в страни като Румъния, Полша и Унгария лихвите по ипотеките са между 7,5 и 10 процента.

Офис сградите – най-трудната част от съвременната история на бизнес имотите

Роберт Сулентик, президент и главен изпълнителен директор на CBRE Group, коментира защо офис сградите се превърнаха в най-трудната част от съвременната история на бизнес имотите. „Ако разгледаме другите класове активи – например индустриалните площи, които са голям клас активи, специализираните офиси за медицинско обслужване, хотелите, сградите за научни изследвания, високия клас многофамилни апартаментни сгради – там фундаментите са много силни – успешно отдадени под наем имоти за дълъг период от време, силни наемни нива с тенденция за покачване в много случаи и недостатъчно предлагане“, направи сравнение той.

По думите му извън офис сегмента бизнес имотите като съвкупност от активи са много много силни като цяло. „Дори в сегмента на офис сградите има един сегмент като дял между 30 и 40%, които са нови, по-добре планирани, с по-добра инфраструктура, в които компаниите се опитват да създадат по-добра среда за служителите си, за да ги накарат да се върнат в офисите“, отбеляза той и потвърди, че тези активи се представят доста добре.

Според него сградите от „клас А“ заемат една четвърт от общите офис площи, но по-ниските класове сгради, които ако бъдат реновирани подходящо, могат да станат „клас А“. „Една четвърт са и проблемните имоти, които трябва да претърпят пълна промяна или да бъдат съборени. На някои може да им се промени предназначението и да се превърнат в многофамилни жилищни сгради“, смята Роберт Сулентик.

Защо компаниите искат да върнат служителите в офисите и колко процента от сградите ще се запълнят? Какви са рисковете при финансирането на офис сгради? Направи ли преоценка пазарът и как ще повлияе евентуална рецесия на бизнес имотите? Защо американците се преместиха в Португалия преди години, а сега я напускат? С колко скочиха цените на имотите през миналата година в Португалия? Актуална ли е там златната виза за дигитални номади?

Източник Investor.bg