• +359 2 988 68 90  
    • БГ
    • EN

     

    You are here

    Орлин Владиков: Пазарът на имоти е ленив

    Published date: 
    04.04.2018
    Категория: 
    Имотен пазар
    Публикувано във факти.бг:

    Владиков: Пазарът на имоти е ленив

    Публикувана: 4 Април, 2018 09:21
    5 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1350
    Владиков: Пазарът на имоти е ленив
    Снимка: М. Богданова ©
    ШРИФТ ПЕЧАТ

    Пазарът на недвижими имоти, особено в частта жилища през последните години се развива доста бързо. Ако се гледаме броят сделки – да, те са налице и се отчита ръст спрямо предходните години след кризата. Ако обаче го сравняваме като брой инвестиции и наличие на купувачи, то той е доста зле. „Инвестициите са в катастрофално положение в сравнение с 2007 г. Тогава ръстът на преките чуждестранни инвестиции в страната надхвърли 9 млрд. EUR. През 2017 г. цифрата е около 700 млн. EUR, което значи че имаме намаляване около 18 пъти на чуждите инвестиции”, казва Орлин Владиков, бивш председател на Национално сдружение „Недвижими имоти” и собственик на агенция „Орвитекс”.

    Анализът на чуждите инвестиции през 2017 г. показва, че преобладаващият характер на чуждите инвестиции са заемни средства на фирмите майки, които дават пари на дъщерните дружества, опериращи в България – обем надхвърлящ 500 млн. EUR. „Това означава, че преките чуждестранни инвестиции са още по-малко от тези, които се посочват от Агенцията за инвестиции”, обяснява Владиков, цитиран от Bloomberg.bg. „Сериозно съм обезпокоен от анализите и прогнозите, които дават по-млади колеги от сектора за ръст на пазара, за повишаване броя на сделките, за сериозен интерес от страна на чужди инвеститори. Всичко това е голяма лъжа. Това не отговаря на истината. Не отговаря на статистиката”, казва собственикът на агенция „Орвитекс” и допълва: „Истината е, че пазарът е в едно лениво състояние. Чуждите вложения са сведени до 0. Броят на преките инвестиции в недвижими имоти преките не надхвърля 10 млн. EUR през 2017 г. 47% от тях са от граждани на Русия, които купуват втори дом или имоти на морето. Тук там някоя фирма, която купува малко офисче, но да говорим за сериозен ръст за съживяване на пазара това не е вярно и не отговаря на това, което дават статистиците”.

    Мнозина определят сегмента на новото жилищно строителство едва ли не като днешния локомотив в сектора на недвижимите имоти, което безспорно поражда и доверие към сектора. Последното обаче се дължи на факта, че 3-4 години, а може би и повече новото строителство не съществуваше. „В следствие на кризата много от строителните замразиха проектите или не планираха в обозримо бъдеще инвестиции в ново строителство. Това доведе до търсене на пазара на нови жилища, но нямаше предлагане на нови жилища, каквото имаше 2010 г. В началото на 2016 г. и през цялата 2017-а на пазара се появиха нови обекти, увеличи се броят на разрешителните и това беше поводът за доза оптимизъм особено в по-млади колеги и за изводи, които се разминават с реалността”, обяснява Владиков.

    До голяма степен се спекулира и с темата относно повишените изисквания на купувачите. „Те не са по-взискателни. Те стават по-взискателни по отношение на определени сегменти или определени елементи от собствеността, но нямат цялостен поглед и не са взискателни докрай. Призив: Купувачи когато купувате се интересувайте от платоновото развитие на населеното място, от развитието на квартала, проучете какви са прогнозите за развитието на комуникациите – ще имате ли парно, газификация в обозримо бъдеще, какво е състоянието на инфраструктурата, когато си купувате имоти в покрайнините”, съветва Владиков.

    Темата за това ще имали и кога нова криза в сектора на недвижимите имоти продължава да е актуална и да вълнува участниците на пазара. „Не бих искал да бъда лош пророк, но имам сериозни опасения от нова имотна криза, която може сериозно да се отрази на българския пазар” предупреждава Владиков. Тя може да дойде по няколко начина. Първият е от страна на банките, които либерализираха кредитната си политика по отношение ипотечните заеми. Също така висок е и процентът на кредитополучателите, които вземат заеми срещу ипотека на недвижим имот без да оценят реалните си възможности. По този начин те създават предпоставка след време тази имоти да бъдат прибрани от банки и да се стигне дотам, че вторичното предлагане на голям обем имоти от страна на съдия изпълнители и банки да дестабилизира пазара на имоти.

    Публикувано във факти.бг:

    Владиков: Пазарът на имоти е ленив

    Публикувана: 4 Април, 2018 09:21
    5 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1350
    Владиков: Пазарът на имоти е ленив
    Снимка: М. Богданова ©
    ШРИФТ ПЕЧАТ

    Пазарът на недвижими имоти, особено в частта жилища през последните години се развива доста бързо. Ако се гледаме броят сделки – да, те са налице и се отчита ръст спрямо предходните години след кризата. Ако обаче го сравняваме като брой инвестиции и наличие на купувачи, то той е доста зле. „Инвестициите са в катастрофално положение в сравнение с 2007 г. Тогава ръстът на преките чуждестранни инвестиции в страната надхвърли 9 млрд. EUR. През 2017 г. цифрата е около 700 млн. EUR, което значи че имаме намаляване около 18 пъти на чуждите инвестиции”, казва Орлин Владиков, бивш председател на Национално сдружение „Недвижими имоти” и собственик на агенция „Орвитекс”.

    Анализът на чуждите инвестиции през 2017 г. показва, че преобладаващият характер на чуждите инвестиции са заемни средства на фирмите майки, които дават пари на дъщерните дружества, опериращи в България – обем надхвърлящ 500 млн. EUR. „Това означава, че преките чуждестранни инвестиции са още по-малко от тези, които се посочват от Агенцията за инвестиции”, обяснява Владиков, цитиран от Bloomberg.bg. „Сериозно съм обезпокоен от анализите и прогнозите, които дават по-млади колеги от сектора за ръст на пазара, за повишаване броя на сделките, за сериозен интерес от страна на чужди инвеститори. Всичко това е голяма лъжа. Това не отговаря на истината. Не отговаря на статистиката”, казва собственикът на агенция „Орвитекс” и допълва: „Истината е, че пазарът е в едно лениво състояние. Чуждите вложения са сведени до 0. Броят на преките инвестиции в недвижими имоти преките не надхвърля 10 млн. EUR през 2017 г. 47% от тях са от граждани на Русия, които купуват втори дом или имоти на морето. Тук там някоя фирма, която купува малко офисче, но да говорим за сериозен ръст за съживяване на пазара това не е вярно и не отговаря на това, което дават статистиците”.

    Мнозина определят сегмента на новото жилищно строителство едва ли не като днешния локомотив в сектора на недвижимите имоти, което безспорно поражда и доверие към сектора. Последното обаче се дължи на факта, че 3-4 години, а може би и повече новото строителство не съществуваше. „В следствие на кризата много от строителните замразиха проектите или не планираха в обозримо бъдеще инвестиции в ново строителство. Това доведе до търсене на пазара на нови жилища, но нямаше предлагане на нови жилища, каквото имаше 2010 г. В началото на 2016 г. и през цялата 2017-а на пазара се появиха нови обекти, увеличи се броят на разрешителните и това беше поводът за доза оптимизъм особено в по-млади колеги и за изводи, които се разминават с реалността”, обяснява Владиков.

    До голяма степен се спекулира и с темата относно повишените изисквания на купувачите. „Те не са по-взискателни. Те стават по-взискателни по отношение на определени сегменти или определени елементи от собствеността, но нямат цялостен поглед и не са взискателни докрай. Призив: Купувачи когато купувате се интересувайте от платоновото развитие на населеното място, от развитието на квартала, проучете какви са прогнозите за развитието на комуникациите – ще имате ли парно, газификация в обозримо бъдеще, какво е състоянието на инфраструктурата, когато си купувате имоти в покрайнините”, съветва Владиков.

    Темата за това ще имали и кога нова криза в сектора на недвижимите имоти продължава да е актуална и да вълнува участниците на пазара. „Не бих искал да бъда лош пророк, но имам сериозни опасения от нова имотна криза, която може сериозно да се отрази на българския пазар” предупреждава Владиков. Тя може да дойде по няколко начина. Първият е от страна на банките, които либерализираха кредитната си политика по отношение ипотечните заеми. Също така висок е и процентът на кредитополучателите, които вземат заеми срещу ипотека на недвижим имот без да оценят реалните си възможности. По този начин те създават предпоставка след време тази имоти да бъдат прибрани от банки и да се стигне дотам, че вторичното предлагане на голям обем имоти от страна на съдия изпълнители и банки да дестабилизира пазара на имоти.

    Пазарът на недвижими имоти, особено в частта жилища през последните години се развива доста бързо. Ако се гледаме броят сделки – да, те са налице и се отчита ръст спрямо предходните години след кризата. Ако обаче го сравняваме като брой инвестиции и наличие на купувачи, то той е доста зле. „Инвестициите са в катастрофално положение в сравнение с 2007 г. Тогава ръстът на преките чуждестранни инвестиции в страната надхвърли 9 млрд. EUR. През 2017 г. цифрата е около 700 млн. EUR, което значи че имаме намаляване около 18 пъти на чуждите инвестиции”, казва Орлин Владиков, бивш председател на Национално сдружение Недвижими имоти.

    Анализът на чуждите инвестиции през 2017 г. показва, че преобладаващият характер на чуждите инвестиции са заемни средства на фирмите майки, които дават пари на дъщерните дружества, опериращи в България – обем надхвърлящ 500 млн. EUR. „Това означава, че преките чуждестранни инвестиции са още по-малко от тези, които се посочват от Агенцията за инвестиции”, обяснява Владиков, цитиран от Bloomberg.bg. „Сериозно съм обезпокоен от анализите и прогнозите, които дават по-млади колеги от сектора за ръст на пазара, за повишаване броя на сделките, за сериозен интерес от страна на чужди инвеститори. Всичко това е голяма лъжа. Това не отговаря на истината. Не отговаря на статистиката”, казва Владиков и допълва: „Истината е, че пазарът е в едно лениво състояние. Чуждите вложения са сведени до 0. Броят на преките инвестиции в недвижими имоти преките не надхвърля 10 млн. EUR през 2017 г. 47% от тях са от граждани на Русия, които купуват втори дом или имоти на морето. Тук там някоя фирма, която купува малко офисче, но да говорим за сериозен ръст за съживяване на пазара това не е вярно и не отговаря на това, което дават статистиците”.

    Мнозина определят сегмента на новото жилищно строителство едва ли не като днешния локомотив в сектора на недвижимите имоти, което безспорно поражда и доверие към сектора. Последното обаче се дължи на факта, че 3-4 години, а може би и повече новото строителство не съществуваше. „В следствие на кризата много от строителните замразиха проектите или не планираха в обозримо бъдеще инвестиции в ново строителство. Това доведе до търсене на пазара на нови жилища, но нямаше предлагане на нови жилища, каквото имаше 2010 г. В началото на 2016 г. и през цялата 2017-а на пазара се появиха нови обекти, увеличи се броят на разрешителните и това беше поводът за доза оптимизъм особено в по-млади колеги и за изводи, които се разминават с реалността”, обяснява Владиков.

    До голяма степен се спекулира и с темата относно повишените изисквания на купувачите. „Те не са по-взискателни. Те стават по-взискателни по отношение на определени сегменти или определени елементи от собствеността, но нямат цялостен поглед и не са взискателни докрай. Призив: Купувачи когато купувате се интересувайте от платоновото развитие на населеното място, от развитието на квартала, проучете какви са прогнозите за развитието на комуникациите – ще имате ли парно, газификация в обозримо бъдеще, какво е състоянието на инфраструктурата, когато си купувате имоти в покрайнините”, съветва Владиков.

    Темата за това ще има ли и кога нова криза в сектора на недвижимите имоти продължава да е актуална и да вълнува участниците на пазара. „Не бих искал да бъда лош пророк, но имам сериозни опасения от нова имотна криза, която може сериозно да се отрази на българския пазар” предупреждава Владиков. Тя може да дойде по няколко начина. Първият е от страна на банките, които либерализираха кредитната си политика по отношение ипотечните заеми. Също така висок е и процентът на кредитополучателите, които вземат заеми срещу ипотека на недвижим имот без да оценят реалните си възможности. По този начин те създават предпоставка след време тази имоти да бъдат прибрани от банки и да се стигне дотам, че вторичното предлагане на голям обем имоти от страна на съдия изпълнители и банки да дестабилизира пазара на имоти.

    Автор: Милена Богданова

    Author: 
    Факти.БГ

    Partners

    About NSNI

    НAЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ обединява брокери и агенти за недвижими имоти, които искат да упражняват по легален и професионален начин своята професия. НСНИ представлява техните интереси пред обществото, институциите, потребителите и бранша.

    Свържете се с нас

    •  office@nsni.bg 
    •  02/988 68 90
    •  02/980 14 70
    •  0700 10 805
    •  София, бул. "Патриарх Евтимий" 36А

    Виж на картата